|
== Биография ==
Тихомир Павлов завършва историко-филологическия факултет на [[Софийски университет|Софийски университет]]. ЖивотаЖивотът и творчеството му са свързани и повлияни от историческите перипетии през които преминава младата [[българска държава]] в началото на века. Тихомир Павлов дебютира през [[1898]] г., едва 18 годишен, с [[поема]]та ''Сирачето''. Публикува и други поеми, [[разказ]]и и [[роман]]и за съвременния живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история или историческа публицистика. [[Драма]]тичната поема ''[[Страхил войвода]] - покровител на угнетените'' е послужила за [[либрето]] на едноименната [[опера]] на [[Петко Наумов]]. Предговора към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин."Тимошко“ е от [[Стефан Младенов]], който изтъква значението на този труд за запазване на [[българщина]]та в [[Моравско]] и [[Тимошко]] :
''{{цитат|Появата на тая книга от г-н. ТихомирТ. Павлов за българщината в Моравско и Тимошко е тъкмо навременна, и може само да ни радва, защото показва, че безподобните и чудовищни несправедливости на [[Ньойски договор|договорите за мир]] подир последните войни не са убили българския дух и че няма пораженство у съзнателните кръгове на българското общество, което не може да забрави заробените от [[сърби]]тесърбите през [[19 век]] [[българско землище|български земи]].<ref>Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр.ІІІ.</ref>}}
Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на [[ЗападнитеПоморавието българскии земи]]Тимошко, подкрепено с анализ на езика /включително анализ на езика на сръбски писатели, родени или живели в тези краища и писали за него, изпролзвайки [[лексика]]та и [[синтаксис]]а на местните български [[наречие|наречия]]/, [[фолклор]]афолклора и [[бит]]абита на населението. ▼''Нашите западни съседи, братята сърби, обзети напълно от безумната си мисъл за '''Велика Сърбия''' от чужди земи с граници до [[Черно море|Черно]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Адриатическо море|Синьо Море]], се мъчат с най-безчовечните средства да унищожат всичко българско в новозаграбените [[Македония|югозападни]] и [[Източна Сърбия|северозападни български земи]], като си мислят навярно, че са успели да претопят българите в Тимошко, заграбено през [[1833]] г., и по [[Българска Морава|Южна или Българска Морава]], заграбена през [[1878]] г. А между това ето че действителността, която успяха да видят мнозина българи през времето от [[1915]] до [[1918]] г., сочи нещо по-друго, а именно че доста много "[[българи|бугараши]]" в двете споменати области, главно по-старото поколение и предимно жените не са успели да станат сърби по език, въпреки 80-годишното сръбско владичество в Тимошко и близо 40-годишното в поречието на Южна Морава, па дори и цялата [[елит|интелегенция]] в тия две области говори и днес [[преходни говори|сръбско-български език]], който поразява с многобройните си и старинни български особености.''
От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов става ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши художници.
▲Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на [[Западните български земи]], подкрепено с анализ на езика /включително анализ на езика на сръбски писатели, родени или живели в тези краища и писали за него, изпролзвайки [[лексика]]та и [[синтаксис]]а на местните български [[наречие|наречия]]/, [[фолклор]]а и [[бит]]а на населението.
От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов ставае ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши [[художници]]. Братбрат на [[Владимир Павлов]] -, [[полковник]] от [[Генерален щаб на Българската армия|Генералния щаб на БА]].
== Източници ==
|
