Димитър Каданов (анатом): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правописни поправки: научно-изследователска; Научно-изследователска;
м Mixed words repair
Ред 15:
Роден е в град [[Шумен]] на 12 април [[1900]] г. Син е на българския офицер [[Димитър Каданов (военен деец)|Димитър Каданов]], командвал артилерията на III-та българска армия през [[Балканска война|Балканската война]]. Майка му, също руска възпитаничка, е учителка. Завършва гимназия в Шумен и следва два семестъра философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Медицина учи най-напред в [[Прага]], а след това във [[Вюрцбург]], където се дипломира през [[1925]] г. с експериментално-морфологична дисертация и защитава докторат. Веднага след завършването си е назначен за асистент в Института по анатомия и хистология във Вюрцбург, където работи осем години. Независимо от изключително натоварената му преподавателска работа, той се занимава интензивно и с научноизследователска дейност и за този период публикува двадесет труда. С тях той се изявява като многообещаващ изследовател от школата на именитите анатоми Браус, Щьор младши и Петерсен. Младият учен ръководи самостоятелно упражненията на II-ри секционен курс медици, който включва съдове и нерви и на III-ти секционен курс медици - топографска [[анатомия]]. В продължение на четири години чете лекции във Вюрцбург по анатомия на студенти стоматолози и участва в няколко международни конгреса с доклади.
 
През [[1933]] година като чужденец и заради прогресивните си убеждения е принуден да напусне [[Германия]]. Следващата година той се завръща в родината си. Четири години работи като лекар в Софийска първостепенна болница и една година прeподавапреподава анатомия в [[Национална художествена академия|Художествената академия]]. През [[1939]] г. е избран за редовен доцент към Катедрата по анатомия при Медицинския факултет на Софийския университет, през [[1942]] - за професор, а през [[1945]] г. - за редовен професор, завеждащ катедрата до [[1965]] година.
 
През [[1955]] г. на проф. Каданов е присъдена научна степен Доктор на медицинските науки. От същата година до края на [[1958]] г. той е заместник-ректор по научната част на [[Медицински университет - София|ВМИ-София]]. През [[1958]] г. е избран за член-кореспондент на БАН и до октомври [[1965]] г. завежда нещатно основаната Секция по антропология и анатомия при Института по морфология на БАН, като след тази година минава изцяло на щатна работа в БАН като ръководител на споменатата секция.
Ред 21:
През [[1959]] г. за монографията, излязла на български и немски език "Морфология на [[Рецептор|рецепторите]] на дихателната и храносмилателната система у човека", му е присъдена [[Димитровска награда]], а в началото на [[1963]] г. - званието изобретател.
 
През 1965 г. е избран за редовен член на [http://www.leopoldina-halle.de/ Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина"]. Избран е и за член на Унгарското анатомично дружество, Полското антропологично дружество, Анатомическото дружество на говорещите немски страни и Всесъюзното дружество на анатоми, хистолози и ембриолози в [[СССР]]. Проф. Каданов е основател на Медико-биологическото дружество в София и негов подпрецедател. От [[1963]] до [[1967]] година е председател на Републиканското дружество на анатоми и хистолози и от [[1967]] до [[1971]] г. е негoвнегов заместник-председател.
 
През [[1972]] г. му е присъдено званието Заслужил деятел на науката.