Свети Йоан Богослов (Карнобат): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
отделяне на текста за филипови |
||
Ред 9:
He разполагаме с архивни материали за карнобатския иконостас, но това важи за повечето наши иконостаси. Макар и по околен път бихме могли да определим с доста голяма точност времето на неговата изработка, както и да посочим майсторите, които са го изрязали.
Знае се, че строителството на храма "Св. Йоан Богослов" е завършено през 1895 г. Върху четири медальона от иконостасния цокъл пък е изписана годината 1908 заедно с имената на дарителите. Обикновено медальоните се изписват непосредствено след завършването на резбата, но понякога това не е ставало веднага, a години и дори десетилетия по-късно (докато се намерят и съберат нови парични дарения). В Карнобат рисуването на медальонните полета, изглежда, е извършено незабавно след резбоването на иконостаса, т.е. през 1908 г. Нямам предвид само неугасналия възрожденски дух на населението от града, наело се със строежа и обзавеждането на грандиозна по размери и художественост църква. Показателно е например, как е вградена крайната дясна икона на Св. Димитър (датирана през 1906 г.) в пояса на царските икони. Отворът, в който е поставена, е правен нарочно за нея. С други думи, иконостасът вече е работен, когато тя е била нарисувана. Като се има предвид, че резбарска работа от тоя обем обхваща около три години, _най-вероятният период на резбоването на иконостаса е между 1906-1908 г. По това време или малко по-късно са изработени още: балдахинът над царската трапеза в олтара, архиерейският трон, амвонът, а след тях и двата проскенитария.
Иконостасът е дело на фамилията [[Филипови]] от село [[Осой]], [[Дебър]]ско (вижте [[Петър Филипов]]), по-точно той е изработен от колектив начело с Йосиф Филипов, тогава около 60-годишен, един от най-изявените и талантливи резбари.
Предполагам, че идеята за такъв иконостас (също така архиерейски трон, амвон, балдахин над светата трапеза и др. е възникнала сред религиозната община на Карнобат (духовенство и дарители. Великолепните резбени образци в Ямбол (от 80-те години), в Казанлък (1890-1891), в Мъглиж (след 1891 г.) са затвърдили желанието за резба, подобна на тая в посочените селища.
Карнобатският иконостас е представителен, една грандиозно извисяваща се условна "стена" между олтара и наоса, много добре вписан в храмовия интериор. В централната си част е с отстъп навътре - типичен бароков похват. Увенчан е с барокова кобилица - елемент, разработван но фронтоните на възрожденските къщи от т. нар. "пловдивски тип" през средата на XIX в. (в Пловдив, Копривщица, Карлово, Самоков и др.). Тя се огъва плавно, като образува един централен и два по-малки странични фронтона. Тези архитектонични елементи внасят раздвиженост в иконостасната структура и усещане за преливност на композиционните ѝ съставки. Бароков патос изпълва и резбената орнаментика: акантовите листа се завиват в рокаи, очертавайки полета за различни фигури, медальоните над царските икони са типично барокови и др. т. Нарочно е тьрсена играта между светлина и сянка, активно допринасяща за богат визуален ефект на резбената пластика, която мри малките табли е разгърната в три, разположени един зад друг плана. Немалко е и влиянието на стил ампир, макар и силно преобразен. Ампирни панделки покриват повечето колони.
|