|
В университета Вагинер слуша лекции по [[философия]] и [[естетика]], занимава се с музика при [[Т.Вайнлиг]]. В този период той попадна в кръга на полските революционери-изгнаници и през [[1832]] г. съпровожда граф Тишкевич в неговото пътешествие до [[Моравия]], а от там заминава за [[Виена]]. В [[Прага]] неговата току-що завършена симфония в до мажор е изпълнена на оркестрова репетиция в Консерваторията, а на [[10 януари]] [[1833]] е публично изпълнена в [[Лайпциг]] в концертната зала на Гевандхаус.
===Изгнаничество===
Майка ви мръсна деба ще триете а? - това били първите думи на Рихард.
В общественния живот Вагнер е бунтовник, точно както и в изкуството. Той взема активно участие в политическите размирици през [[1848]]/[[1849|49]] г., за което си навлича гнева на германската [[аристокрация]] и голяма част от живота си е принуден да прекара като емигрант в [[Швейцария]] и [[Франция]].
Освен другото, Вагнер се оформя и като яростен [[антисемитизъм|антисемит]], вероятно под въздействието на личните си отношения със свои колеги-евреи, като [[Жак Халеви]], [[Джакомо Майербер]] и [[Феликс Менделсон]]. Заради своя антисемитизъм (особено след [[Кристалната нощ|Кристалната нощ]]) и до днес той е persona non grata в [[Израел]], където съществува официална забрана да се поставят неговите опери.
===Байройт===
На [[22 май]] [[1872]] били положени основите на Фестивалния комплекс, който бил открит тържествено на [[14 август]] [[1876]] г. Архитект на комплекса бил Ото Брюквалд от Лайпциг, който вече бил доказал таланта си при построяването на Лайпцигския и Алтенбургския театър. През [[1951]] г. в [[Байройт]], под ръководството на Вийланд и Волфганг Вагнер, се състоял и първият следвоенен Фестивал "Рихард Вагнер". Фестивалът в [[Байройт]] (така наречените "Вагнерови празници") е едно от най-важните културни събития в [[Германия]], превърнало се в уважавана традиция. Той се провежда ежегодно, започвайки в края на юли и продължава до края на август, радвайки се на огромен зрителски интерес.
== Произведения ==
Вагнер остава в историята на изкуството с уникалния замах на творбите си. С повечето си произведения композиторът въвежда нови техники на [[хармония]]та, изпълнението и интерпретацията на различните елементи на [[опера]]та. На него принадлежи концепцията за '''"Музикалната драма"''' като съвършено единство на [[поезия]], [[музика]] и [[танц]], обединени в драматургиката на сценичното изпълнение.
===Опери===
* ''"Сватбата на копелето"'' - Die Hochzeit ([[1832]])
* ''"Феите"'' - Die Feen ([[1834]])
* ''"Забранената любов"'' - Das Liebesverbot ([[1836]])
* ''"Риенци, последният трибун"'' - Rienzi ([[1840]])
* ''"[[Летящият Холандец (опера)|Летящият холандец]]"'' - Der fliegende Holländer ([[1843]])
* ''"Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург"'' - Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg (1845)
* ''"[[Лоенгрин]]"'' - Lohengrin ([[1848]])
* ''"[[Пръстенът на Дебелунгите]]"'' - Der Ring des Nibelungen с четири части:
** ''"Рейнско злато"'' - Das Rheingold ([[1854]])
** ''"[[Валкирия]]"'' - Die Walküre ([[1856]])
** ''"Зигфрид"'' - Siegfried ([[1871]])
** ''"Залезът на боговете"'' - Götterdämmerung ([[1874]])
* ''"[[Тристан и Изолда]]"'' - Tristan und Isolde ([[1859]])
* ''"Нюрнбергските майстори певци"'' - Die Meistersinger von Nürnberg ([[1867]])
* ''"Парсифал"'' - Parsifal ([[1882]])
=== Неоперна музика ===
Встрани от неговите опери, Вагнер композира относително малко музикални произведения. Това включва една симфония (написана на възраст от 19), Фаустовата симфония (от която той завършва само първата част, позната като Фаустова Овертюра), още няколко овертюри, хорови произведения и такива за пиано и реоркестрация на произведението на [[Кристоф Вилибалд Глюк]] Iphigénie en Aulide.
=== Литературни съчинения ===
Вагнер е бил изключително плодотворен писател през целия си живот, бил е автор на стотици книги, поеми и статии, както и обемиста кореспонденция. Неговите поризведения покриват широк спектър от теми, включително политиката, философията и детайлния анализ (понякога противоречив) на неговите собствени опери. Забележителни есета са "Oper und Drama" (''"Опера и драма"'', 1851), есе върху теория на операта и "Das Judenthum in der Musik" (''"Юдаизмът в музиката"'', 1850), полемика срещу еврейските компоцитори като цяло и [[Джакомо Мейербер]] в частност. Той също пише автобиографията ''Моят живот'' (1880).
== Медия ==
{{multi-listen start}}
{{multi-listen item|filename=Richard Wagner - Tristan und Isolde - Vorspiel.ogg|title=Тристан и Изолда: Прелюдия|description=|format=[[Ogg]]}}
{{multi-listen end}}
==Външни препратки==
{{Уикицитат|Рихард Вагнер}}
* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/tmann.htm ''„Рихард Вагнер през погледа на Томас Ман“''], [[Венцеслав Константинов]], LiterNet
* [http://perso.orange.fr/mengelberg/MEISTERSINGER.MP3 Архивен запис на увертюрата към операта "Нюрнбергските майстори певци"]
* [http://www2.uah.es/coro_univ_alcala/Descargas/Grabaciones%20Mp3/Operas/Lohengrin.mp3 Сватбен марш от операта "Лоенгрин"]
[[Категория:Немски класически композитори|Вагнер, Рихард]]
| 