Шарл Гуно: Разлика между версии

На 11 годишна възраст Шарл започва да учи в [[лицей]], през което време пее в църковния [[хор]], съчинява музка и изучава теорията на музиката. Интересите му към оперната музика се зараждат след като гледа представлението на [[опера]]та ''Дон Жуан'' от [[Моцарт]].

 

 

След завръщането си в Париж работи като църковен [[орган (инструмент)|орган]]ист от [[1843]] до [[1848]] г. През същия период той създава само [[религия|религиозна]] музика. В края на периода той дори посещава курс по [[богословие]] в [[семинария]]та и живее в [[манастир]] като послушник. Това е и период на вътрешни борби, като в края на краищата надделява желанието му да се посвети на светската музика.

През [[1858]] г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера - ''Лекар по неволя'' (по [[Молиер]]), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера - ''Фауст'' (по [[Гьоте]]). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в [[репертоар]]а на ''[[Гран Опера]]'', като [[диалог|диалозите]] се заменени с [[речетатив]]и. В началото на [[60-те]] години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта ''Ромео и Жулиета'' (по [[Уилям Шекспир|Шекспир]]). Премиерата на тази опера е през [[1867]] г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри.