Разлика между версии на „Шарл Гуно“

м
Премахната редакция 1727905 на 85.11.152.139 (б.) нахален вандал
м (Премахната редакция 1727905 на 85.11.152.139 (б.) нахален вандал)
{{Биография инфо
| име= Шарл ГъзоГуно
| портрет= Charles Gounod.jpg
| описание= Френски оперен композитоиуъкомпозитор
| наставка= ебане
| роден-дата=[[1117 юни]] [[13181818]]
| роден-място=[[Париж]], [[Франция]]
| починал-дата=[[1618 октомври]] [[19931893]]
| починал-място=[[Париж еба]]
}}
 
'''Шарл Франсоа наебениятГуно''' (фр. ''Charles François Gounod''), [[Франция|френски]] [[композитор]] е роден на [[17 юни]]та и живее в [[манастир1818]] като послушникг. Товав е и период на вътрешни борби[[Париж]], като в краясемейството на краищата[[художник]]а надделява[[Франсоа желаниетоЛуи муГуно]] даи се[[учител]]ката посветипо на[[музика]] светската[[Виктория музикаГуно]].
 
На 11 годишна възраст Шарл започва да учи в [[лицей]], през което време пее в църковния [[хор]], съчинява музка и изучава теорията на музиката. Интересите му към оперната музика се зараждат след като гледа представлението на [[опера]]та ''Дон Жуан'' от [[Моцарт]].
 
През [[1838]] г. Гуно започва да следва в парижката [[консерватория]]. По него време Гуно твори [[симфония|симфонична музика]]. През [[1839]] г. получава ''Римска премия'' и [[стипендия]] за [[кантата]]та си ''Фернан'', което му дава възможност да се обучава 2 години в [[Италия]] и известно време във [[Виена]] и [[Германия]]. Остава, обаче, разочарован от съвременната италианска опера и, затова, концентрира творческите си сили върху старинна култова музика.
 
След завръщането си в Париж работи като църковен [[орган (инструмент)|орган]]ист от [[1843]] до [[1848]] г. През същия период той създава само [[религия|религиозна]] музика. В края на периода той дори посещава курс по [[богословие]] в [[семинария]]та и живее в [[манастир]] като послушник. Това е и период на вътрешни борби, като в края на краищата надделява желанието му да се посвети на светската музика.
 
В края на [[40-те]] години на [[19 век]] Гуно започва да пише оперна музика поради желанието си за постоянен контакт с публиката. През [[1851]] г. е [[премиера]]та на първата му опера - ''Сафо''. 3 години по-късно е поставена втората му опера - ''Окървавената монахиня''. Тези две опери не се радват на особен успех поради твърде [[мелодрама]]тичния си стил и слабости в музикално отношение.
През [[1858]] г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера - ''Лекар по неволя'' (по [[Молиер]]), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера - ''Фауст'' (по [[Гьоте]]). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в [[репертоар]]а на ''[[Гран Опера]]'', като [[диалог|диалозите]] се заменени с [[речетатив]]и. В началото на [[60-те]] години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта ''Ромео и Жулиета'' (по [[Уилям Шекспир|Шекспир]]). Премиерата на тази опера е през [[1867]] г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри.
 
Следва 10-годишен неуспешен за композитора период, през който той създава няколко несполучливи опери. Тези неуспехи го принуждават през [[1878]] г. да обяви, че се оттегля от музикалния театър. През последните години от живота си той създава няколко значими оратории и се оттегля да живее в [[предградие]]то на Париж [[Сен-Клу]], където умира напна [[10 октомври]] [[1893]] г.