'''Йоханес Щарк''' ([[немски език|на немски]] ''Johannes Stark'') e [[Германия|немски]] физик, носител на [[Нобелова награда за физика]] през [[1919]] г. за откритието на оптичен [[ефект на Доплер]] в [[катодни лъчи]] и разцепването на [[спектрална линия|спектралните линии]] в [[електрическо поле]], наречено по-късно [[ефект на Щарк]].
Щарк е роден във фамилното имение Шикенхоф, едно поселище с няколко къщи, в днешната провинция [[Бавария]]. След завършване на "Старата„Старата гимназия"гимназия“ в [[Регенсбург]] започва да следва [[математика]], [[физика]], [[химия]] и [[кристалография]] в Мюнхенския университет, където се дипломира през [[1897]] г. защитавайки докторат на тема "Изследване„Изследване на някои физични и оптични свойства на въглерода"въглерода“. След дипломирането си остава като [[асистент]] на научния си ръководител Ойген фон Ломел в [[университет]]а в [[Мюнхен]]. През [[1900]] г. Щарк започва като [[доцент]], а по-късно, след [[1906]] г. е [[професор]] в [[Гьотинген]]. Тук през [[1905]] г. той открива оптичния [[доплеров ефект]] при канални (катодни) лъчи. През [[1908]] г. получава покана от [[Аахен]], където започва като редовен професор в тамошното висше училище. През този период Щарк открива разцепването на спектрални линии в електрично поле. За двете открития получава [[Нобелова награда]] за физика през [[1919]] г., когато е професор в [[Грайфсвалд]]ския университет. След това високо отличие, след [[1920]] г. той работи във [[Вюрцбург]], но през [[1922]] г. напуска университета след полемиките си с [[Айнщайн]] и неговата [[теория на относителността]]. В следващите години работи в икономическия отрасъл.
Щарк прави повече от триста публикации главкоглавно касаещи [[електричество]], както и електрически разряди в разредени [[газ]]ове. Освен Нобеловата награда получава още награда Баумгартнер на Виенската академия на науките през [[1910]] г., награда Валбрух на Гьотингенската академия на науките през [[1914]] г., медал Матеучи на Римската академия. Жени се за Луизе Юплер, с която имат пет деца.
Днес Щарк е един позабравен нобелов лауреат главно поради агресивната му антисемитска позиция и близостта му до [[националсоциализъм|националсоциализма]], заявени още в началото на 20-те години на [[20 век]]. В полемиките си срещу [[Айнщайн]] безскрупулно включва политическата машина на силните на деня. Пише още ред статии в подкрепа на националсоциализма, като в едно по-късно негово произведение разделя физиката на "арийска"„арийска“ и "еврейска"„еврейска“. С политическата си дейност Щарк става един от духовните проводници на [[холокоста]].
