Ерминия: Разлика между версии

'''Ерминиите''' са ръкописни напътствия и описания на техниката и иконографията на църковното изкуство на възрожденските български [[зограф]]и. Гръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“, за разлика от руското „подлинник“, е приет най-късно ок. 1810 г. от български зографи, които първи са превели прочутата ''Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης'' на гръцкия йеромонах [[Дионисий от Фурна]]. Тя е била написана на [[Атон]] през 1730-1733 г. като компилация на по-стари анонимни произведения. По същото време [[Христофор Жефарович]] пише своята оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена, както и техниката на иконописта, съдържаща се в седем познати български ерминии, едва през 2004 г. в немски превод. Компилативната ерминия на зографите [[Захарий Петрович]] от Самоков (1834-1838) и пьрватапървата ерминия на [[Дичо Зограф]] (1835-1839 г.), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г. Ерминията на Дионисий е най-известна в света, което се дължи на нейния ранен превод на френски език (1845 г.). Следват преводи на немски — 1855 г., на руски — 1868 г. и след това на много езици. За зографските ерминии, особено за Дионисиевата ерминия, има множество научни публикации.

Старогръцкият глагол ''hermeneuein'' има три значения, свързани с [[Хермес]] в ролята му на посредник между олимпийските богове и простосмъртните: говоря, разказвам; обяснявам (ситуация); превеждам от чужд език. Една голяма част в ''Органон'', сборникът на съчиненията на [[Аристотел]] по естетика, е озаглавена ''Peri hermeneias'' („За интерпретацията“). В този смисъл гръцкото съществително „''hermeneiаhermeneia''“ означава „интерпретация“. Съществуват много съчинения под това заглавие, които представляват интерпретация на Новия завет в светлината на Стария завет и обратно. [[Екзегетика]]та и [[херменевтика]]та са близко свързани философски методи. Модерната херменевтика ([[Фридрих Шлайермахер|Шлайермахер]], [[Вилхелм Дилтай|Дилтай]], [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], [[Ханс-Георг Гадамер|Гадамер]]) излиза далеч от рамките на [[Библия]]та.

Емануел Мутафов Идеята за перспективата като разширение на културното пространство в ерминиите на Балканите през първата половина на ХVІІІXVIII в., Проблеми на изкуството, кн. 1, 2000, 17-19;

Емануел Мутафов Две съчинения за живописта от Библиотеката на Рилския манастир, Паметници, реставрация, музеи, септ. 2004, 25-31;