Записки по българските въстания: Разлика между версии

'''Записки по българските въстания''' (пълно заглавие: ''"Записки„Записки по българските въстания. 1870-18761870–1876. Разказ на очевидец"очевидец“'') е историко-мемоарно съчинение на писателя и революционер [[Захарий Стоянов]]. Негова тема са борбите за национално освобождение на българите в периода [[19701870]]-[[19761876]] г. Състои се от три тома, издадени за пръв път съответно през [[1884]], [[1887]] и [[1892]] г. Книгата е посветена на [[Любен Каравелов]]. С нея се поставя началото на съвременната българска [[историография]].

В ''"Предисловие"„Предисловие“'' към първи том на ''"Записките"„Записките“'' Захари Стоянов изтъква като главен мотив за написването им необходимостта да се съхрани правдив спомен за най-важната, според него, част от историята на [[България]] след падането и&#768; под [[османско владичество]] -— въстанията. Горчивина у писателя предизвиква забравата на [[Христо Ботев]], [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]] и други революционери, загинали за свободата на родината си. Стоянов рязко се противопоставя на появилите се след [[освобождениеОсвобождение]]то твърдения, че [[Априлско въстание|Априлското въстание]] е "незначително„незначително движение"движение“<ref>[[Джанюариъс Макгахан]] в "„[http://www.pravoslavie.domainbg.com/20/macgahan/intro.html Турските зверства в България"България“]. Пак там: "Що„Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опитвания в две-три села..."села…“ и "...не„…не е съществувало организирано въстание в страната..."страната…“</ref> а [[Баташко клане|турските кланета]] са безпричинни или провокирани от група "нехранимайковци"„нехранимайковци“. В книгата си той се заема да изложи своята гледна точка на пряк участник в освободителните борби. Признавайки, че въстаниците не е са били достатъчно добре организирани и въоръжени, авторът все пак твърди, че движението е постигнало своята цел.

Основните събития описани в ''"Записките"„Записките“'' са несполучилото [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]], образуването на [[Гюргевски революционен комитет|ГюргевскиятГюргевския революционен комитет]], подготовката на [[Априлско въстание|Априлското въстание]], [[Оборищенско събрание|Великото народно събрание в Оборище]], сформирането на [[Хвърковата чета|Хвърковатата чета на Бенковски]], хода на въстанието и най-вече случилото се в Пловдивски революционен окръг, в който е апостол самият автор. Разказът завършва с погрома на въстанието. ''"Записките"„Записките“'' остават недовършени поради ранната смърт на автора.

Без да поставя личността си на първо място, Захарий Стоянов разказва и за живота си като [[Медвен|медвенски]] овчар, шивашки [[калфа]] в Русчук ([[РусеРусчук]]), дейността си като организатор на революционни комитети из пловдивските села и несгодите на турския плен.

ШирокияШирокият поглед на автора превръща творбата му не само историческо и [[мемоари|мемоарно]] съчинение, а дава цялостна представа за живота в България в последните години преди освобождениетоОсвобождението.

Наред с тях е представени не така известни, но заслужили мястото си в българската история дейци: [[Иван Абаджията]] (сподвижник на Левски), Ботевите четници [[Сава Пенев]] и [[Димитър Тодоров]] (Димитрото), [[Михаил Жеков]], [[Васил Соколски]] (послужил за [[прототип]] на доктор Соколов от ''"Под„Под игото"игото“'').

''"Записките"„Записките“'' са изпъстрени с множество епизодични, но колоритни [[литературен герой|персонажи]]: Кондю Делидимоолу, [[помак]]ът Хасан Ага, разбойникът Амиш, Руско Робов (Робът), четникът Ботю Иванов и много други.

Стилът на ''"Записки„Записки по българските въстания"въстания“'' е своеобразен. Незавършил дори средно образование, Захари Стоянов се оформя като самоук талант. Речта му е близка до народната, изпъстрена с [[турцизъм|турцизми]] и популярни изрази. В нея наред с драматичния [[патос]] присъства живияживият народен [[хумор]], [[ирония]]та и самоиронията. В "„[[Строителите на съвременна България]]"“ [[Симеон Радев]] го нарича "голям„голям хуморист, най-големият безспорно с Ботева и [[Алеко Константинов|Алеко Константинова]]"“. Въпреки, че намира ''"Записките"„Записките“'' за лишени от композиция и твърде небрежни по отношение на езика, Радев ги смята за "блестящ„блестящ труд"труд“, а персонажите представени в тях намира за обрисувани с рядка дарба.

Съчинението на Захарий Стоянов е послужило като първоизточник за "„[[Под игото]]"“ на [[Иван Вазов]] и романа ''"„ зори"зори“'' на полскиятполския писател [[Зигмунт Милковски]] (Теодор Томас Йеж). При създаване образа на баба Мокра последният е вдъхновен от баба Тонка Обретенова в Захариевото съчинение<ref>Емил Георгиев -— "Очерци„Очерци по история на славянската литература"литература“, Първа част, издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, 1977 г.</ref>.

През [[1976]] г. въз основа на ''"Записки„Записки по българските въстания"въстания“'' е заснет едноименениятедноименният тринадесетсетсериен [[Записки по българските въстания (филм)|телевизионен филм]] с главен режисьор [[Борислав Шаралиев]].

* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4436&Level=3 Симеон Радев -— "Строителите„Строителите на съвременна България"България“]

* Иван Богданов -— "Мемоари„Мемоари и мемоаристи"мемоаристи“ в "Литературни„Литературни студии"студии“, издателство "Български„Български писател"писател“, София, 1966 г.

* Петър Пондев -— "Записки„Записки по българските въстания"въстания“ в "Очерци„Очерци за български писатели"писатели“, издателство "Български„Български писател"писател“, София, 1967 г.

* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&T1=%C7%E0%EF%E8%F1%EA%E8%20%EF%EE%20%E1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5%20%E2%FA%F1%F2%E0%ED%E8%FF&Add1= "Записки по българските въстания" -— електронно изание]