'''Капиновският манастир''' е основан през 1272г[[1272]]г.- по времето на [[цар]] [[Константин-Асен Тих]]. За това свидетелства надпис на абсидата на манастирската черква. През робството е опустошаван многократно, последно от кърджалиитепрезкърджалиите през [[1798]]. Възстановен е през 1835г[[1835]]г. от игумена Нафталим. Тогава започва изграждането на църквата-дълга, еднокорабна, безкуполна сграда от камък.Внея В нея се намира дърворезбован иконостас с много икони. Рисувани са между [[1811]] и [[1820]] от Папа Витан и Цаню Захариев от Трявна и Иван Попович от Елена. Единственият [[стенопис]] е на източната стена-"Страшният съд", дело на Иван Попович от 1845г[[1845]]г. Най-мащабното строителство в манастира е между [[1856]] и 1864г[[1864]]г. Тогава са изградени двуетажните жилищни сгради в източната му част, чиято външна стена е дебела 1,5м.Средтвата Средствата са дарени от братя Хорозови от [[Елена]]. На вторият етаж е построен параклисът "Въведение Богородично", изографисан от Алекси Атанасов.Н На първият етаж има втори параклис-"Благовещение", украсен от тетевенски майстори. В параклис на двора е погребан един от двамата ктитори-Теодосий Хорозов.
През 1794г[[1794]]г. за два месеца тук игумен е [[Софроний Врачански]], който донася препис на "История славянобългарска". Към манастира е действало килийно училище. Тук са намирали подслон четите на капитан [[Дядо Никола]], х.[[Ставри Койнов]], [[Филип Тотю]], както и [[Васил Левски]], [[Ангел Кънчев]] и [[Матей Преображенски-Миткалото]].
