Нишко споразумение (1923): Разлика между версии

=== Вътрешнополитически последици ===

Още в дните не преговорите и след подписването на спогодбата в българското общество проникват сведения, които се приемат изключително отрицателно. Всички политически партии без [[БЗНС]] - от [[БКП]] до [[Конституционния блок|Конституционния блок]] осъждат спогодбата. По-късно [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] пише, че вместо "''споразумение с всички балкански народи Стамболийски се стремеше да влезе в споразумение със сръбските империалисти''". За патриотично настроените политически сили и за ВМРО спогодбата е акт на предателство. Тя сближава още повече позициите на опозицията с тези на ВМРО. Както пише московският вестник "Правда" от 12 юни 1923 година, спогодбата означава за ВМРО и нейните привърженици "''борба не на живот, а на смърт - те би трябвало да бъдат унищожени или да протегнат ръка на антиправителствените сили и по такъв начин да съдействат за свалянето на правителството на БЗНС''". Със спогодбата борбата между ВМРО и правителството на БЗНС се изостря до краен предел. [[Тодор Александров]] и членовете на правителството си разменят обвинения и заплахи чрез писма или по вестниците. Въпреки декларацията на Александров, че не е работа на ВМРО да сваля и поставя правителства, управляващите са убедени, че главната заплаха за тях е ВМРО, което отклонява вниманието им от подготвяния заговор от страна на [[Военен съюз|Военния съюз]] и опозиционните партии.

 

[[Категория:История на България (1918-1945)]]