Слънчево излъчване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м es: --> en: |
м латиница → кирилица, разкрасяване покрай това |
||
Ред 1:
'''Слънчевото излъчване''' е съвкупността от електромагнитното и корпускулярното излъчване на [[Слънце]]то, което е основен източник на [[енергия]] и дневна [[светлина]] за [[Земя]]та. То се разпространява във вид на [[електромагнитни вълни]] със скоростта на светлината и достига земната повърхност през [[атмосфера]]та. Слънчевите лъчи преминават през нея, за да достигнат повърхността, а тя частично ги отразява, разсейва и изменя количеството и качеството им. До Земята достигат по-малко от две милиардни части от слънчевото излъчване, но то е главният източник на енергия за всички физико-химически процеси, протичащи на земната повърхност и в атмосферата.
== Свойства на слънчевото излъчване ==
Височината на слънцето се мени в зависимост от:
* [[географска ширина|географската ширина]];
* [[месец]]ът и [[сезон]]а;
* времето в [[денонощие]]то.
Колкото по-дълъг е пътят на лъчите през [[атмосфера]]та, толкова по-значителни са промените в тях. Най-кратък е пътят на лъчите, когато слънцето е в [[зенит]]а си.
Светлата част на денонощието на [[екватор]]а е постоянна
В различните географски ширини часът и продължителността на изгряването и залязването на слънцето е различен. За летния сезон на географската ширина на България, както и в района близко до екватора слънцето изгрява бързо, в обедните часове то се намира високо и след това бързо залязва. Нощта преминава много бързо в ден и денят в нощ.
В най-северните райони то изгрява бавно над хоризонта, стои ниско в обедните часове и след това бавно залязва. В тези ширини растенията се намират дълго време под въздействието на продължителна, но по-малко интензивна слънчева радиация, докато в южните ширини растенията са под въздействието на голяма мощност на светлинния поток за по-кратко време.
== Значение на слънчевата радиация за растенията ==
В процеса на еволюцията на растителния свят растенията са се разделили на групи, реагиращи на дължината на деня.
Височината на слънцестоенето влияе не само на количеството, но и на качеството на слънчевите лъчи. От разположението на слънцето спрямо хоризонта най-големи промени стават във видимата част на спектъра.
Растенията приемат както пряка, така и разсеяна слънчева радиация. По-голяма част от растенията ориентират своите листа така, че да приемат пряката радиация. За тези растения тя е от първостепенно значение. Други растения се развиват по-добре при разсеяна и отразена слънчева радиация.
Ред 27:
***
Реакцията на растенията към продължителността на слънчевото греене се нарича '''фотопериодизъм'''. По отношение на тази реакция растенията се делят на:
* растения на дългия ден,
* растения на късия ден,
* неутрални растения.
По реакцията си към интензивността на светлината растенията биват:
* светлолюбиви,
* сенколюбиви,
* сенкоустойчиви,
* преходни между тези групи.
По отношение на реакцията им към спектралния състав растенията могат да се развиват по-добре в потока от
Слънчевата радиация стои в основата на физиологичния и биохимичния процес, наречен [[фотосинтеза]]. Фотосинтезата е процес на образуване на органично вечество от неорганичното при поглъщане на лъчиста енергия от [[хлорофил]]а на растенията. Многочислените изследвания показват, че във фотосинтезата не участва целият спектър на слънчевата радиация, а този с дължина на вълната от 0,38 до 0,72 мкм. За това тази част от спектъра на слънчевата радиация се нарича '''Фотосинтетична активна радиация''' (ФАР). В процеса на фотосинтезата практически се използва едва
Установено е, също така, че във фотосинтезата участва тази радиация, чията интензивност е над така нар. компесационна точка на интензивността
Стойностите на ФАР могат да се изчислят по формулата:
Ред 49:
За приблизително изчисляване на ФАР може да се използват данни за сумарната радиация, които да се умножат с коефициента С<sub>Q</sub> = 0,52.
== Измерване на слънчевата радиация ==
Слънчевата радиация в метеорологичните станции се измерва чрез показателите продължителност на слънчевото греене и интензивност на радиацията.
=== Продължителност на слънчевото греене ===
Определя се времето в часове, през които слънцето осветява района. За целта се използва уреда '''хелиограф'''. В нашата страна се използва ''обикновения хелиограф'', създаден за умерените ширини. Освен обикновен съществува и ''универсален хелиограф'', който може да се използва във всички географски ширини.
Ред 66:
'''Универсалният хелиограф''' се състои от същите съставни части, като има допълнителен механизъм за нагласяването му според географската ширина.
=== Интензивност на слънчевото греене ===
Уредите за измерване на интензивността на сумарната слънчева радиация (пряка + разсеяна) се наричат '''пиранометри''', а регистриращите уреди
Най-разпространен е '''пиранографът на Робич''', разработен на биметалния принцип. За приемник на лъчението служат 3 успоредно разположени биметални пластинки (две бели и една черна), които в комплект не реагират на изменението на температурата, но поради различния си цвят са фоточувствителни. Деформациите в свободния край на средната черна пластина се регистрират върху лента. Часовников механизъм движи записващата лента в съответствие с хронологичното време.
=== Спектрален състав на слънчевата светлина ===
Слънцето и звездите излъчват по-голямата част от своята светлина във [[видима светлина|видимата част на електромагнитния спектър]]. Сигурно не е случайно, че човешкото око е чувствително именно към дължините на вълните, които Слънцето излъчва най-силно. Видимата светлина (и светлината от близката инфрачервена област на спектъра) обикновено се абсорбира и излъчва от електроните в молекулите и атомите, които се движат от едно енергийно ниво към друго. Светлината, която виждаме с очите си, обаче е много малка част от електромагнитния спектър на слънчевата светлина (виж графиката).
== Виж също така ==
* [[Списък на земеделски теми]]
* [[Агрометеорология]]
| |||