Разлика между версии на „Австразия“

редакция без резюме
От 567 до смъртта на [[Зигберт I]] през [[613]], Австразия и Неустрия са в посоянен конфликт, а Бургундия играе умиротворяваща и арбитрираща роля между тях. Тези борби достигат своя пик с войните между [[Брунхилда]] и [[Фредегунд]], кралици съответно на Австразия и Неустрия. В края на краищата през 613 г. срещу Брунхилда се надига бунт и тя бива заловена и предадена на краля на Неустрия [[Клотар II]], неин племенник. Клотар става крал на обединено за пореден път франкско господарство със столица [[Париж]]. През този период за първи път се появява титлата ''majores domus'' - [[майордом|майор-дом]], или господар на двореца. Титлата се носи от официално лице, служещо като медиатор между краля и хората от различните страни на франките. Първите майор-доми на Австразия се подбират от наследниците на Пипин - [[Пипинидите]], което довежда след бавно и постепенно издигане до това, че те изместват Меровингите от трона.
 
През [[633]] крал [[Дагоберт]] поставя най-големия си син [[Зигберт III]] на трона на Австразия. Този нов крал е широко известен в историческите среди като ''roi fainéant'' или крал-безделник от династията на Меровингите. Дворът му се доминира от майор-доми, като през [[657]] един от тях, [[Гримоалд Стари]] успява да настани сина си [[Хилдеберт Осиновения]] на трона на Австразия, където той властвал до [[662]]. Оттук нататък Австразия е кралство на [[Пипинидите]](Арнулфингите) като де факто майордоми-самодържци и е център на тяхната власт и мощ. В битката при Тертри през 687, [[Пипин ЕрсталХеристалски]] побеждава краля на Неустрия [[Теодорих III]] и установява майордомството си над всички Франкски земи. Още веднъж, през [[718]], Австразия трябва да докаже мощта си над Неустрия когато майор-домът [[Карл Мартел]] осигурява на Меровинга [[Клотар IV]] трона на Австразия след неговата подкрепа във войната с Неустрия. Така, през [[719]] Франкия се обединява окончателно под австарзийска хегемония.