Саверио Меркаданте: Разлика между версии

Роден в [[Алтамура]] ([[:it:Altamura|Altamura]]), близо до [[Бари]] (Апулиа), Меркаданте учи музика в [[Неапол]] и първоначално проявява интереси в инструменталните композиции. Окуражен от [[Джоакино Росини]], той започва да пише за операта, придобивайки значителен успех с втората си творба ''Violenza e Constanza'' през [[1820]] г. Последвалите му три опери са в известна степен забравени, но възкресената ''Мария Стюарт, кралица на Шотландия (Maria Stuarda, Regina di Scozia)'' беше издадена от звукозаписната компания Opera Rara през [[2006]] г. Последвалата му опера ''Елиза и Клаудио (Elisa e Claudio)'' е спечелила слава, на която се радва и през 20-ти век.

За различни периоди от време той работи във '''[[Виена''']], [[Мадрид]], [[Кадис]] и [[Лисабон]], но се завръща в [[Италия]] през 1831 г. Той е привлечен от [[Росини]] в [[Париж]] през [[1836]] г., където той композира ''I Briganti'' за оперните изпълнители Гризи, Рубини, Тамбурини и Лаблаш (Grisi, Rubini, Tamburini и Lablache). Докато е там, той има възможност да чуе опери на [[Джакомо Мейербер|Джакомо Майербер]] (Giacomo Meyerbeer, 1791 – 1864) и [[Жак Халеви]] (Jacques-François-Fromental-Élie Halévy, 1799 - 1862), от които силно се повлиява, особено в по-късната си творба "Еврейката" ("La Juive"), особено в засилване на драматичността.

След завръщането си в Италия през 1837 г., той композира едни от най-значимите си творби, като "Il Giuramento", чиято премиера е в миланският оперетоперен театър [[LaЛа ScalaСкала]] през същата година. Тези творпитворби за постоянно го превръщат в един от най-активните композитори в Италия, въпреки че скоро е засенчен от операта "Сафо" ("Saffo") на Джовани Пачини (Giovanni Pacini, 1796 – 1867) и няколко опери на [[Джузепе Верди]] (Giuseppe Fortunino Francesco Verdi, 1813 – 1901), особено от "Ернани" ("Ernani").

Някои от късните му творби, особено "Orazi e Curiazi" също били напълно успешни. През 1840 г. той заема поста на директор на консерваторията на Неапол. След 60 годишната си възраст той влошава силно зрението си, което напълно губи през [[1863]] г. Той умира в Неапол през [[1870]] г.

ДесителетиеДесетилетие след кончината му, творчеството му е забравено, но след [[Втора световна война|Втората световна война]] неговите творби започват да бъдат възраждани. Въпреки това в наши дни славата му отстъпва на познати имена, като [[Гаетано Доницети]] (Domenico Gaetano Maria Donizetti, 1797 – 1848) и [[Винченцо Белини]] (Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini, 1801 – 1835).