Уикипедия

Източен фронт (Втора световна война): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
още един подраздел + корекции относно "окупираните" страни
раздел до средата на 1944
Ред 19:
=== 1941-1942: Германско надмощие ===
{{основна|Операция Барбароса|Битка при Москва}}
Войските, които нахлуват в СССР на 22 юни 1941 г., са разделени на три групи армии („Север“, „Център“ и „Юг“) начело с командващия сухопътните сили генерал-фелдмаршал [[Валтер фон Браухич]] (от декември длъжността поема лично [[Хитлер]]). В подкрепа за Вермахта свои армии изпращат Финландия, Румъния, Италия, Унгария и Словакия. Съгласно плана „Барбароса“ до ранната есен на същата година тетези сили трябва да окупират съветските територии западно от линията [[Архангелск]] – [[Астрахан]]<ref>Dorn, W.-D. [http://www1.historisches-centrum.de/forum/dorn01-1.html ''Das operative Scheitern des „Unternehmens Barbarossa“ im Sommer 1941 als Folge der bisherigen deutschen Kriegsführung und Außenpolitik''], Forum "Barbarossa": Beitrag 2 - 2001 (взето на 7.6.2008)</ref>. Към датата на нападението една част от основните сили на Червената армия са съсредоточени в Далечния изток в очакване на агресия от [[Япония]], а други са струпани на слабо укрепени позиции в близост до западните граници. Голяма част от последните са унищожени още в първите седмици на войната от бързо настъпващите групи армии на Вермахта в сраженията при Бялисток и Минск. Германските успехи в централния участък на фронта продължават и през юли и август с победата в битката при Смоленск, но настъплението към съветската столица Москва е преустановено, защото Хитлер пренасочва основните танкови сили към [[Ленинград]] и [[Украйна]]. В резултат от настъплението на група армии „Север“ и на финландските войски Ленинград е блокиран почти напълно през септември<ref>Спиридонов, В. ''Възход и падение. История на Германия 1914-1945'', Gaberoff, Велико Търново 2004, стр. 381-383</ref>, но съветските защитници издържат блокадата близо три години<ref>[http://www.dhm.de/lemo/html/wk2/kriegsverlauf/leningrad/index.html Belagerung von Leningrad] (взето от проекта на ''Deutsches Historisches Museum'' – [http://www.dhm.de/lemo/einfuehrung.html Lebendiges virtuelles Museum Online] на 7.6.2008)</ref>. Същия месец подсилената група армии „Юг“ завладява [[Киев]] и пленява стотици хиляди съветски войници<ref>Спиридонов, стр. 383-384</ref>. През октомври главните германски сили са насочени отново към Москва. В хода на операция „Тайфун“ при Вязма и Брянск те нанасят тежки поражения на съветските войски, но изчерпват силите си през ноември, когато достигат на трийсетина километра от столицата на СССР<ref>Спиридонов, стр. 384-385</ref>.
 
От края на ноември 1941 до април 1942 г. Червената армия, която успява да попълни загубите си по-добре от Германия, предприема поредица от контраофанзиви по цялото протежение на Източния фронт от [[Волхов]] и [[Тихвин]] на север до [[Керч]] на юг<ref>''История Второй мировой войны 1939-1945'', „Воениздат“, Москва 1973-, [http://www.istorya.ru/book/ww2/188.php 10. Стратегическое наступление советских вооруженных сил зимой 1941/42 г.] (от сайта [http://www.istorya.ru/ История России. Всемирная, мировая история], 7.6.2008)</ref>. Вермахтът е принуден да отстъпи 150–250 км на запад от Москва<ref>Николов, Р. ''1941 - годината на планетарния сблъсък'', стр. 64, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2005, кн. 1] (7.6.2008)</ref>, но мощта на съветските атаки намалява постепенно. През май 1942 г. германските войски и съюзниците им печелят нови големи победи [[Битка при Харков (1942)|при Харков]] и [[Битка при Керч|при Керч]], а през лятото окупират Донбас и предприемат голямо настъпление на югоизток към [[Кавказ]] и [[Каспийско море]] ([[Операция Блау]])<ref>Николов, Р. 1942: Годината на провалените амбиции, стр. 46, 48, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_4/vis4.4.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2004, кн. 4] (7.6.2008)</ref>. За да им попречи, съветското командване струпва големи сили в района на Сталинград и спират настъплението на противника.
 
=== 1942-1943: Прелом ===
{{основна|Битка при Сталинград|Битка при Курск}}
През втората половина на ноември 1942 г. Съветският съюз предприема две мащабни офанзиви в централния и южния участък на фронта ([[операция Марс|операция „Марс“]] и [[Операция „Уран“]]). Офанзивата в центъра (издатината край Ржев) е неуспешна<ref>Glantz, D. [http://www.battlefield.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=163&Itemid=88 Counterpoint to Stalingrad. Operation Mars (November-December 1942): Marshal Zhukov's Greatest Defeat] (взето на 14.6.2008)</ref>, но контранастъплението край Сталинград води до обкръжаване на 23 немски и румънски дивизии<ref>Antill P., Dennis P. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing 2007, ISBN 1846030285, p. 75</ref>. Опитът за деблокиране на тази групировка се проваля и тя е унищожена в началото на 1943 г. Изходът от [[Битка при Сталинград|Сталинградската битка]] и развитието на съветското настъпление от средното поречие на Дон предопределят и германското поражение в [[битка за Кавказ|битката за Кавказ]]. С помощта на войските, които се оттеглят от Кавказ, група армии „Юг“ успява да ограничи временно напредването на Червената армия, нанасяйки и&#768; поражение при Харков през март 1943 г. През юли същата година Вермахтът прави последен мащабен опит да си върне стратегическата инициатива. Операция „Цитадела“, целяща обкръжаване на съветските войски в дъгата около Белгород, Курск и Орел, завършва с поражение на германците, които са принудени да преминат към отбрана по целия фронт (виж [[Битка при Курск]])<ref>Николов, Р. [http://www.vi-books.com/vis/vis3/12_1943.htm ''1943: Годината на прелома''], във: Военноисторически сборник, 2003 (1), Военно издателство</ref>.<ref name="lidhart28">Лидъл Харт, Б. ''История на Втората световна война'', [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/43#textstart 28. Германското отстъпление в Русия] (взето от сайта [http://www.chitanka.info:82/lib „Моята библиотека“], на 14.6.2008)</ref>
 
<!-- === 1943-1945: Съветско надмощие и разгром на Германия ===
След отразяването на германското настъпление срещу Курската дъга през лятото на 1943 г. съветските войски отвоюват [[Орел (град)|Орел]], Белгород и [[Харков]]. През септември в техни ръце пада [[Смоленск]], а през ноември – [[Киев]].<ref name="lidhart28"/> [[Битка за Днепър|Битката за Днепър]] продължава до края на годината и в резултат на нея съветските войски успяват да се укрепят на десния бряг на реката. На юг Таманският полуостров е очистен от германски войски. Те се оттеглят в Крим, където са блокирани.<ref name="lidhart28"/>
 
В началото на 1944 г. Червената армия бележи големи успехи на северния и южния край на фронта. През януари е окончателно разкъсана 900-дневната обсада на Ленинград. Съветското настъпление в Прибалтика е временно спряно в сраженията при Нарва, но въпреки това деблокирането на Ленинград води до изолиране на Финландия, която започва преговори за [[сепаративен мир]].<ref name="lidhart32">Лидъл Харт, [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/50#textstart 32. Освобождаването на Русия]</ref> Опитът на германците да се задържат в близост до [[Днепър]] завършва с [[Корсун-Шевченковска операция|поражение при Корсун-Шевченковский]] (януари-февруари). През пролетта съветските войски освобождават голяма част от [[Украйна]] от нацистка окупация. През април и май е ликвидирана германската групировка в [[Крим]]<ref name="lidhart32"/>.
== Икономическо противоборство ==▼
 
Решителният удар е нанесен през лятото в [[Беларус]]. В хода на [[операция Багратион|операция „Багратион“]] от 23 юни до края на август съветските сили разгромяват германската група армии „Център“ и постигат пробив с ширина от 400 км и дълбочина от 600 км до пределите на Полша. Южният германски фланг е разгромен през август в [[Яшко-Кишиневска операция|Яшко-Кишиневската операция]], вследствие на което са извършени държавни преврати в германските съюзници Румъния и България и те преминават с войските си на страната на Съветския съюз. Германските войски, разположени до този момент на Балканите, са принудени да се оттеглят в Унгария.<ref>Николов, Р. [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/12_1944.htm ''1944 : Началото на края на Третия райх''], взето на 15.6.2008 от: Военноисторически сборник, 2004 (1), Военно издателство</ref>
 
▲<!-- == Икономическо противоборство ==
 
== Окупационна политика ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Източен_фронт_(Втора_световна_война)“.