Нишко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 5:
Център на въстанието е село Каменица, като то постепенно се разраства в [[Нишавски окръг|Нишко]], [[Пиротски окръг|Пиротско]] (Темничко) и [[Ябланишки окръг|Лесковачко]]. Въстанието е стихийно, зле организирано и подстреквано от умело режисираната [[Сърбия|сръбска]] пропаганда, преследваща своите цели. Въстаниците са въоръжени с коси, брадви, вили и тояги, като на 5-6 души се е падала по една пушка при оскъдица на куршуми.
Водач на въстаниците е [[Милое Йованович]] - [[кнез]] на село Каменица. Сред имената на неговите водачи са и тези на [[Никола Сръндак]] от село [[Горни Душник]]; [[Станко Антонов-Бояджията]], [[Мита Деда-Уин]], [[Цветко Куцула]] и [[Цеко Вучков]] от село [[Власотинци]]; [[Коце Мумджията]] от град [[Лесковац|Лесковец]]; [[Стоян Зиков]] от село [[Горни Матеевец]]; поп Георги от село [[Поляница]]; [[Илия Николов]] от село [[Ястребец]]; [[Лепое Николов]] от село [[Гаре]]; [[Стоян Чавдар]] от село [[Кърчимир]], [[Цветко Просек]] от село [[Просек]]; Стоян и Китка от село Кравля; [[Сава Рожин]], [[Цеко Михайлов]] и [[Мишо Браканлия]] от град [[Враня]]. Исканията на въстаниците са умерени - да се спазва [[Гюлхански хатишериф]], да бъдат прекратени издевателствата на местните управници, да се подобри събирането на [[данъци]]те, т.е. не против [[султан]]а /разбирай османската власт/, а против подкупните му слуги.
Първоначално въстаниците постигат определени успехи. Ето какво предава [[руски]]я историк [[Нил Попов]] в "Актове върху българското въстание в 1841 и 1842 година" :
| |||