Свети Йоан Богослов (Карнобат): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 9:
He разполагаме с архивни материали за карнобатския иконостас, но това важи за повечето наши иконостаси. Макар и по околен път бихме могли да определим с доста голяма точност времето на неговата изработка, както и да посочим майсторите, които са го изрязали.
Знае се, че строителството на храма "Св. Йоан Богослов" е завършено през 1895 г. Върху четири медальона от иконостасния цокъл пък е изписана годината 1908 заедно с имената на дарителите. Обикновено медальоните се изписват непосредствено след завършването на резбата, но понякога това не е ставало веднага, a години и дори десетилетия по-късно (докато се намерят и съберат нови парични дарения). В Карнобат рисуването на медальонните полета, изглежда, е извършено незабавно след резбоването на иконостаса, т.е. през 1908 г. Нямам предвид само неугасналия възрожденски дух на населението от града, наело се със строежа и обзавеждането на грандиозна по размери и художественост църква. Показателно е например, как е вградена крайната дясна икона на Св. Димитър (датирана през 1906 г.) в пояса на царските икони. Отворът, в който е поставена, е правен нарочно за нея. С други думи, иконостасът вече е работен, когато тя е била нарисувана. Като се има предвид, че резбарска работа от тоя обем обхваща около три години, _най-вероятният период на резбоването на иконостаса е между 1906-1908 г. По това време или малко по-късно са изработени още: балдахинът над царската трапеза в олтара, архиерейският трон, амвонът, а след тях и двата проскенитария.
Иконостасът е дело на фамилията Филиповци от с. Осони, Дебърско, по-точно той е изработен от колектив начело с Йосиф Филипов, тогава около 60-годишен, един от най-изявените и талантливи резбари. Както при повечето родове от Македония, и у Филиповци са съхранени стари, патриархални порядки, силно чувство за родова принадлежност и взаимосвързаност, общи обреди и трапези, особено през празнични дни, взаимната поддръжка при всяко по-крупно начинание. И no отношение на изкуството те запазват помръкнали през новото време традиции - родът излъчва не само резбари, но също така иконописци и зографи. Дейността им се разпростира върху огромна територия: Тетовско, Прилепско, Скопско, Кичевско, в Албания, в селища около Солун и Сер, из цяла България. На тоя род се приписва иконостасът-шедьовър в Благовещенската църква в Прилеп, в Елбаса, изгорелите резби в богородичната църква в Скопие. Като гурбетчии Филиповци многократно се озовават в България, особено често викани след Освобождението в Княжеството, но и в Източна Румелия. Около 1880 г. те се преселват в България, отсядайки трайно в София. Оттогава изработват над 90 иконостаса, пръснати из цялата страна -творческа дейност, чиито размери съответстват на разгърналото се след Освобождението църковно строителство. При тях изработката на дадена църковна дърворезба се върши от всички членове на фамилията: едни подготвят дърводелските работи, други резбоват, жените и децата почистват вече оформените орнаменти. Въпреки че филиповският род е излъчил големи творци, описаният маниер на творчество е довел до приглушаване на индивидуалния принос на отделната личност. А липсва и стремеж към ярки себеизяви на представителите на рода. Ето защо днес сме изправени пред невъзможността да разграничим дори работата на водещите резбари сред филиповци, чийто личен принос се разтваря в някаква неопределима родовопатриархална колективност. Даже при най-бегла съпоставка на иконостасите в Казанлък (църква "Св. Успение Богородично"), Ямбол ("Св. Георги"), Мъглиж ("Св. Димитър"), Карнобат ("Св. Йоан Богослов") сме впечатлени от неимоверно голямата прилика помежду им. Те сякаш са рязани от едни и същи ръце. Резбарската група изглежда е била с постоянен състав. Освен на карнобатския иконостас Йосиф Филипов (1848-1913) е ръководел изработката на казанлъшкия и мъглижкия иконостас. В Ямбол пък се откроява-фигурата на Иван , който е негов роден брат.
Що се отнася до църковните дърворезби в карнобатския храм, те всички са издържани във възрожденски стил, обогатен с характерни за възрожденската ни архитектура и изкуство барокови елементи. Бих казал, че това е лебедовата песен на Филиповци в духа на нашето национално Възраждане.▼
▲Що се отнася до църковните дърворезби в карнобатския храм, те всички са издържани във възрожденски стил, обогатен с характерни за възрожденската ни архитектура и изкуство барокови елементи. Бих казал, че това е лебедовата песен на Филиповци в духа на нашето национално Възраждане.
Предполагам, че идеята за такъв иконостас (също така архиерейски трон, амвон, балдахин над светата трапеза и др. е възникнала сред религиозната община на Карнобат (духовенство и дарители. Великолепните резбени образци в Ямбол (от 80-те години), в Казанлък (1890-1891), в Мъглиж (след 1891 г.) са затвърдили желанието за резба, подобна на тая в посочените селища.
Карнобатският иконостас е представителен, една грандиозно извисяваща се условна "стена" между олтара и наоса, много добре вписан в храмовия интериор. В централната си част е с отстъп навътре - типичен бароков похват. Увенчан е с барокова кобилица - елемент, разработван но фронтоните на възрожденските къщи от т. нар. "пловдивски тип" през средата на XIX в. (в Пловдив, Копривщица, Карлово, Самоков и др.). Тя се огъва плавно, като образува един централен и два по-малки странични фронтона. Тези архитектонични елементи внасят раздвиженост в иконостасната структура и усещане за преливност на композиционните ѝ съставки. Бароков патос изпълва и резбената орнаментика: акантовите листа се завиват в рокаи, очертавайки полета за различни фигури, медальоните над царските икони са типично барокови и др. т. Нарочно е тьрсена играта между светлина и сянка, активно допринасяща за богат визуален ефект на резбената пластика, която
Несъмнени са внушенията от новите за епохата европейски художествени и естетически идеи. Те обаче са преработени и преосмислени през възрожденското светоусещане на майсторите, a то е било така жизнено и така добре съхранено дори в началото на XX в. От пръв поглед проличават реалистичните търсения на творците.] Растителният орнамент е натуронаподобителен, възпроизвеждащ очарованието на живата природа с пищно цъфтящите рози, маргаритите, нарциси, слънчогледи; табли, люнети, фризове, колони, са изпълнени с богата, разточителна във великолепието си флора. Традиционни мотиви-символи са преобразени в пластика, излъчваща неотразимо усещане за виталност: орлите, върху които ляга архитравният пояс, са изразени като триизмерна скулптура с мощно разперени крила; току-що кацнали птици кълват от слънчогледова пита; даже фантастичните лами от владишкия трон са предадени с явен стремеж за жизнена правдивост Многобройните вази и вазони, в които обикновено се поставят символите на плодородието - срязан нар и кичури смокини, тук са изпълнени с разкошни букети от различни цветя. Старите двуборчески мотиви пък са променени и освободени от символичност композиции, съставени от два различни животински вида: птица е впила клюн в гърба на нищо неподозиращ елен, захапал растителна клонка (мотив от царската двер) и др. Изобщо старата символика е отпаднала, тя е пожертвана заради натуроподражателната стихия, овладяла творческото мислене. Даже руският императорски двуглав орел - една хералдична композиция - е третиран със силно чувство за реализъм.
Късновъзрожденският патос, характерен за карнобатския иконостас, се долавя осезаемо и в подчертания интерес към декоративни акценти. Най-очебийно е това при традиционните символи, i [росъществували векове наред в дърворезбеното изкуство, но тук вече изтълкувани като пластична украса. Освен това изрязани са немалко плетенични мотиви (типичен за дебърци орнамент), поставени в барокови рамки; люнетите и лозницата пък са обшити с орнамент-мрежа. Но разнообразието от форми, преливащи една в друга, вплетени в най-сложни композиции и съчетания, е постигнато чрез флоралните мотиви, ту уедрени във фронтона под иконостасното разпятие, ту елегантно навлизащи в дълбочина нри малките табли, ту пък старателно подречени при големите табли.
| |||