Уикипедия

Червонец: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м преведен руски текст
Ред 1:
'''Черво́нец''' е [[парична единица]] в [[Руска империя|Руската империя]] и [[СССР]]. В различните времена ѝ е съответствал различен еквивалент в [[рубла|рубли]]. Червонци жаргонно от началото на [[19 век]] се наричат [[банкнота|банкнотите]] с номинал десет единици (например, рубли, [[гривна|гривни]], [[евро]] и др.). Окончателно това значение се е утвърдило след паричната реформа в [[СССР]] през 1926 г..
 
Названието произлиза от „Червено [[злато]]”“ (на [[руски език|руски]] “червонное„червонное золото”золото“) тоест чисто, от висока проба злато, имащо червен оттенък. <ref>Зварич В. В. „Нумизматичен речник. 4-то издание”издание“, Лвов, 1980. ([http://www.numizm.ru/html/4/4ervonec.html электронная версия статьи])</ref>.
 
== Червонци в царска Русия ==
[[Картинка:Chervonetz 1706.jpg|thumb|300 px|Червонец на [[Петър I]], [[1706]] г.]]
 
Червонци първоначално наричали всички чуждестранни златни монети от висококачествена сплав, попаднали в Русия: това били най-често [[Холандия|холандски]] [[дукат]]и и [[цехин]]и. От времето на [[Иван III]] до [[Петър Велики]] в Русия също сечели собствени златни монети, които също наричали червонци или ''червони'', но те се използвали най-вече като знак за награда, при което често с една златна монета награждавали цяла войска като „господарска милост”милост“. На тях бил изобразен или двуглав орел и от двете страни, или бюст и двуглав орел <ref name="old cherv">Х. Фенглер, Г. Гироу, В. Унгер „Речник на нумизмата”нумизмата“. — М.: Радио и связь, 1982.</ref>.
 
В резултат на монетната реформа на Петър в Русия била въведена нова парична система и се появили първите златни монети — червонци. По маса (3,47 г.) и проба (.986) те напълно съответствали на дуката. Освен това се сечели и монети с номинал два червонца с маса 6,94 г. Първите червонци били пуснати в обращение през [[1701]] г. в количество 118 екземпляра<ref name="1701iss">[http://www.kultura-portal.ru/tree_new/antique/article.jsp?number=470&rubric_id=304&pub_id=450083 Първата руска златна монета продадена на аукцион за 1 250 000 рубли.]</ref>. Обикновено червонците се използвали само при външнотърговски операции.
 
При Петър I червонци се сечели от [[1701]] по [[1716]] г., след което били заменени с монети с номинал две рубли с по-ниска проба. За да се отличават златните рубли от червонците, вместо двуглав орел на тях бил изобразен георгиевски кръст. Сеченето на червонци било възобновено от [[Петър II]] през [[1729]] г. При царуването на [[Елизавета I]] на червонците освен годината се нанасяли и сведения за месеца и по-рядко –— за датата на сечене. На червонците на Елизавета бил изобразен [[свети Андрей]]. При царуването на [[Екатерина II]] червонци на практика не били сечени. Известни са само редки монети, датирани към [[1763]] и [[1766]] г. От [[1768]] г. в [[Санкт- Петербург]]ския монетен двор започнали тайно да секат [[нидерландски дукат]]и, които до [[1867]] г. покривали нуждите на царското правителство от златни монети за външна търговия.
 
''Красненькая'' („Червеничка”)- Кредитен билет от 10 рублей, [[1909]] г.]]
''Красненькая'' („Червеничка“) се наричали заради цвета на фона им и кредитните билети от 10 рубли, [[1909]] г.
{| class="standard"
|--
!colspan=4|Сечене на монети по години<ref name="uzed">Узденников В. В. «Монеты„Монеты России. 1700—1917»1700—1917“. — М.: ДатаСтром, 1992. ISBN 5-7130-0026-5</ref>
|--
!Император
Line 47 ⟶ 48:
 
При [[Павел I]] за кратко било възобновено сеченето на златни монети без номинал с маса и проба, обичайни за червонеца, но бързо се отказали от тях, заменяйки ги със серия от 5 и 10 рублеви монети с висока .986 проба, която по-късно била снижена до .917. От това време хората започват да наричат червонци всички златни монети с номинал 5 и 10 рубли, сечени в императорска Русия.
 
''
''Также червонцами называли бумажные кредитные билеты в 10 рублей, из-за красного цвета фона.''''
 
==== Бели червонци ====
В средата на XIX век в Русия се сечели монети от [[платина]], които понякога наричали „бели червонци. Към [[1827]] г. в руската хазна се натрупали големи запаси от платина, добита от [[Урал]]ските находища. Количеството платина било толкова голямо, че евентуалната му продажба щяла да срине пазара на метала, поради което било решено тя да бъде пусната в обращение. Монети от непречистена платина (97 %) били сечени от [[1828]] до [[1845]] г. с номинал от 3, 6 и 12 рубли.
 
Това бил първият случай на използване на платината за монети<ref name="plat">[http://text.uuu.ru/coins/Collections/20031210181516Collections.html Платинените монети: история, колекциониране, цени] — статия от списания «Антиквариат, предметы искусства и коллекционирования» № 7-8 (9), 2003 г.</ref>.
 
== Червонеца в Съветска Русия ==
Първите години на съветската власт били белязани с разстройство на системата на парично обращение и високи темпове на ръста на [[инфлация]]та. В обращение били царски кредитни билети, думские пари (от „Дума”«Дума» –— руският парламент), „керенки”«керенки» (от „«[[Керенски]]”»“, ценни книжа и „совзнаки”„совзнаки“ (от „Съветски парични знаци”знаци“), които обаче не се ползвали с доверието на населението. Първата [[деноминация]] от [[1922]] г. (обмен в съотношение 1:10000) вкарала известен ред в паричната система, но не могла да спре инфлацията. На XI-тия конгрес на Руската комунистическа партия (болшевики) било взето решение за създаване на устойчива съветска валута и в резолюцията на конгреса се казвало:
 
{{цитат|За момента е необходимо, на всяка цена незабавно връщане към златно парично обращение, така че твърдо да се покаже, че нашата икономическа и финансова политика решително се ориентира към възстановяване на златното обезпечение на валутата<ref>КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. — 8-е изд. — М.: Политиздат, 1970. — Т. 2.</ref>.}}(КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. — 8-е изд. — М.: Политиздат, 1970. — Т. 2.)
 
Проведена е дискусия как да бъдат наречени новите пари. Има предложения да се изоставят старите наименования и да се въведат нови, “революционни”„революционни“. Така наприме, служащите в Наркомфин (Народен комисариат по финансите) предлагат единицата твърда съветска валута “федерал”„федерал“. Предлагали се също така и традиционни названия: “гривна”„гривна“, “целковый”„целковый“ и “червонец”„червонец“. Тъй като “гривни”„гривни“ се наричали парите в обращение в [[Украйна]] при [[Петлюра|петлюровската]] власт, а “целковый”„целковый“ било асоциирано със сребърната рубла, било прието решение новите пари да се наричат “червонци”„червонци“.
 
През октомври същата година на Държавната банка на СССР било дадено правото да издаде банкови билети със златно покритие на стойност 1, 2, 5, 10, 25 и 50 червонеца. Тези пари били напълно обезпечени с държавните запаси от скъпоценни метали и чужда валута, стоки и менителници на надеждни предприятия. Още преди тяхното издаване, дореволюционната златна рубла станала основа за финансовите разчети в [[РСФСР]], и през 1922 г. е легализирана като платежно средство.
 
[[Картинка:Chervonetz 1922.jpg|thumb|200 px|1 червонец от 1922 г.]]
От ноември 1922 г. се въвеждат в обращение банкноти с номинал от 1, 3, 5, 10 и 25 червонца. Било решено да не се печатат купюри от 2 и 50 червонца, но през 1928 г. купюр от 2 червонца влиза в обращение. На банкнотите е отбелязано, че 1 червонец съдържа 1 златник 78,24 части (8,6 г) чисто злато, и че “началото„началото на обмена се определя със специален правителствен акт”акт“.
 
Златната рубла се оценявала на пазара като 12&nbsp;500 рубли “совзнак”„совзнак“ от 1922 г. Държавната банка, от конюнктурни съображения оценила един червонец на 11 400 рубли “совзнак”„совзнак“, тоест малко по-ниско от цената на златната рубла с номинал 10.
 
Червонецът бил посрещнат от населението с доверие и бил разглеждан по-скоро не като средство за обращение, а като непарична ценна книга. Много от хората разчитат, че ще бъде направен обмен на хартиените червонци за злато, въпреки че така и не бил издаден правителствен акт за свободна размяна на червонците за злато. Така или иначе, хората сменяли хартиените червонци за царски златни монети и обратно, понякога даже с известно предимство за хартиените червонци (заради евентуалните удобства с ликвидността и съхраняването). Заради този курс червонеца остава стабилен, което дава добра основа за развитието на [[Нова икономическа политика|НЕП]]-а.
 
=== Засилване на тежестта на червонеца ===
През [[1923]] г. относителният дял на червонците в общата [[парична маса]] нараства от 3 % до 80 %. В страната действат две валутни системи: Държавната банка всеки ден обявява нов курс на червонеца към рублата, което поражда условия за [[спекулация]] и създава трудности за развитието на търговията и стопанството. Червонецът станал предимно градска валута. На село само заможните селяни можели да си го купят, докато за масата селяни той бил твърде скъп. Тогава се считало, че да се продава продукция за “совзнаци”„совзнаци“ е неизгодно, а това довело до ръст на цените на селскостопанските продукти. Това била причината за провеждане на втора деноминация (1:100) рубли.
 
Постепенно червонецът започва да прониква на чуждестранните пазари. От [[1 април]] [[1924]] г. курсът на червонеца започва да се котира на [[Ню-йоркска фондова борса|Ню-йоркската фондова борса]]. През целия април червонецът бил на ниво, превишаващо неговия доларов [[паритет]]. През [[1924]]—[[1925]] г. неофициални сделки с червонци се извършвали в [[Лондон]] и [[Берлин]]. В края на 1925 г. бил принципно решен въпроса за [[котировка]]та му на [[Виенска борса]]. По това време червонецът се котира официално в [[Милано]], [[Рига]], [[Рим]], [[Константинопол]], [[Техеран]] и [[Шанхай]]. Съветският червонец можело да бъде разменен или купен на практика във всички страни по света.
Ред 86:
== Външни препратки ==
* [http://www.torge.ru/aticl.php?p=num9&SESSION_NAME=d63b612e56e6c7515bf123d58dd092dc Золотые монеты в допетровской Руси]
* [http://www.bonistikaweb.ru/KNIGI/chervonetc.htm Глейзер М. М. — «Советский„Советский червонец»червонец“]
* [http://www.coinsportal.ru/Bibliotheka/BiblioImageBig.php?Image=26&ID=101&Parent=2 Изображение червонцев разных периодов]
* [http://www.e-vid.ru/article.jsp?id=1733 «Золотому„Золотому Червонцу»Червонцу“ — 80 лет] — статья из журнала «Время„Время и деньги»деньги“ от 11 октября 2002 г.
* [http://metal.antax.ru/library/economy/invest_ggqux.htm С. Дегтев «Дорогой„Дорогой червонец»червонец“] — статья из журнала «Коммерсантъ„Коммерсантъ-Деньги»Деньги“ № 12(417).
* [http://ostmetal.info/article.php?ida=e4b23bde Л. Д. Ушаков — «Долгий„Долгий путь от златника до руса»руса“ (Из истории российских золотых монет).]
* [http://webcenter.ru/~tomovl/money_furs.html Денежная система, золото, серебро и монеты на Руси и в Европе в XV-XVIXV–XVI вв. и после]
 
[[Категория:Парични единици]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Червонец“.