Мисъл (списание): Разлика между версии

В края на XIX и началото на XX век най-значимото събитие в българската културна история е появата на първото литературно обединение, което си пос¬тавя високоинтелектуапна цел - да формира, насоч¬ва и определя литературния живот и литературния вкус на нацията. Кръгът „Мисъл”, наречен по името на спи¬санието, което се издава между 1892 и 1907 г., включва четири ярки творчески индивидуалности - д-р Кръстев, П. П. Славейков, П. Ю. Тодоров и П. К. Яво¬ров. Кръгът се формира в края на XIX в. и просъщес¬твува през първото десетилетие на XX в. - време на сериозни промени в цялостния обществено-икономически, политически и културен живот на нацията. Четворката си поставя ясна и отговорна задача - да изгради естетическа програма за развитие на бъл¬гарската литература, като приоритетна насока е нейната европеизация. Дългите години на робство спират и ограничават литературното развитие в България. През Възраждането се поставят основите на новата българска литература, оформят се жанро¬вете и тематичните кръгове. Но творчеството от оно¬ва време има подчертано просветителска и обществено-възпитателна функция. Възрожденските писа¬тели изпитват силното влияние на близката по дух руска литература и търсят свои учители сред западноевропейските класици. През 80-те и особено през 90-те години, първите десетилетия след Освобожде¬нието, стремежът за приобщаване към напреднали¬те и модерни литератури става особено силен. Той е продиктуван от закъснялото и ускорено развитие на културния и в частност на литературния живот, ко¬ето трябва да заличи следите на робството и на ве¬ковната изостаналост. И докато през 80-те години възрожденската традиция на романтична и героична идеализация на миналото е много силна, а творците носят високия дух на отминалата епоха, то 90-те го¬дини създават условия за разрушаване на вековни¬те патриархални традиции, за поява на индивидуал¬ното самосъзнание и събуждане на интереса към ду¬ховния мир на личността. Индивидуализмът и отчуж¬дението стават трайни черти на литературата и пос¬тавят основите на модернизма като ново, различно виждане за човека и света. Модернизмът, завоювал вече своите върхове в западноевропейската литература, много бързо навлиза като закономерен и не¬обходим етап в стремежа към ускорено развитие на литературата. Бързо протичащите процеси на раз-падане на патриархалния морал и ярко самоопреде¬ляне на личността са предпоставки за промяната. Културният живот през 90-те години е изтъкан от про¬тиворечия -традицията се съчетава с новото, утвър¬деното - с модерното.

Българските интелектуалци, докоснали се до дъл¬бочината на френската и немската творческа мисъл, имали шанса да учат или работят в един културно напреднал свят, си поставят ясната и трудна цел да европеизират българската литература. Трима от кръга „Мисъл” са живели известно време в чужбина - д-р Кръстев и П. П. Славейков в Германия, П. Ю. Тодоров - във франция. Те привнасят на родна поч¬ва идеите на Ницше, Шопенхауер, Киркегор и твор¬ческите търсения на Ибсен, Метерлинг, Шилер. Ос¬новното, което обединява творците около списание „Мисъл”, са общите естетически принципи и идейни виждания за естеството на литературата. Най-голям принос за създаване на идейно-естетическа програ¬ма на кръга имат д-р Кръстев и П. П. Славейков. Двамата творци носят самочувствието, че могат да поставят началото на нови литературни търсения, ко¬ито да изведат родната литература от тесните рамки на национално ограниченото до висините на светов¬но значимото. В това отношение те приемат своята дейност като месианство. Новото начало, което ще постави личността с нейните екзистенциални проб¬леми в центъра на изображението, е формулирано като „ събуждане на човека в българина”. Това е пов¬ратната точка в литературната ни история, защото означава освобождаване на литературата от общес¬твените й функции и превръщането й в чисто духов¬на дейност.