България във Втората световна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м |
|||
Ред 1:
'''Участието на България във Втората световна война''' включва първоначален период на [[неутралитет]] до [[1 март]] [[1941]] г., период на съюзяване със [[Страните от Оста]] до [[9 септември 1944]] г. и период на присъединяване към [[Съюзници през Втората световна война|Съюзниците през Втората световна война]] до края на войната.
==България на страната на Страните на Остта
На 1 март 1941 г. във виенския замък Белведере след дълги колебания и дипломатически игри [[България]], след разгрома на [[Франция]], пред заплахата на изправените на [[Дунав]] немски дивизии се присъединява към тристранният пакт на [[Германия]], [[Италия]] и [[Япония]] и техните съюзници и влиза във [[Втора световна война|Втората световна войната]]. Министър-председателят [[Богдан Филов]] съгласувано с цар [[Борис ІІІ]] подписва договора.
След като наскоро преди това с немска и руска помощ Южна [[Добруджа]] е освободена, през април 1941 година без да се налага да води активни бойни действия и да изпраща войски по фронтовете на войната България си връща управлението над загубената след [[Първа световна война|Първата световна война]] [[Западна Тракия]], към която са включени и островите [[Тасос]] и [[Самотраки]]. Под българска администрация са и по-големият дял от [[Вардарска Македония]], [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] и части от [[Поморавие|Поморавието]]. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Царство България не само че не обявява война на [[СССР]], но запазва пълни дипломатически отношения с него. На 13 декември българският парламент приема декларация за обявяване на война на [[САЩ]] и [[Великобритания]], което впоследствие е повод за англо-американските бомбардировки не само над военни, но и над цивилни обекти в [[Дупница]],[[бомбардировки на София|София]], [[Скопие]], [[Стара Загора]], [[Казанлък]], [[Враца]], [[Горна Оряховица]] и други български градове, които българската авиация брани с различен успех.
==България на страната на Съюзниците
Участието на България на страната на Съюзниците през Втората световна война официално започва, когато правителството на [[Константин Муравиев]] обявява война на [[Нацистка Германия]] на [[8 септември]] [[1944]] година. На практика, военните действия започват след идването на власт на правителството на [[Отечествения фронт]] на [[9 септември]] 1944 г. Войната преминава през два периода (фази). До 90-те години, по подобие на СССР, най-често употребяваният пропаганден термин е ''Отечествена война''.
Ред 30:
* Последните сражения с хитлеристките войски се водят в [[Австрия]], в околностите на [[Клагенфурт]], както и в [[Босна]] от края на април до около [[15 май]] [[1945]].
Капитулацията на [[Нацистка Германия]] ([[9 май]] [[1945]] г.) заварва българските войски достигнали до района на [[Клагенфурт]] в подножието на Австрийските [[Алпи]], където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в [[Австрия]], [[Словения]] и [[Босна]] до пълния им разгром и вземане в плен. Трагична е участта на хърватския корпус, пленен от българите, който е предаден на [[Тито]]вите войски и всичките 60 000 души веднага {{източник|}} са избити от тях.
===Жертви===
Ред 37:
{{Войни в модерната българска история}}
[[Категория:България във Втората световна война| ]]
Line 44 ⟶ 45:
[[it:Storia della Bulgaria nella seconda guerra mondiale]]
[[ro:Istoria militară a Bulgariei în timpul celui de-al doilea război mondial]]
| |||