Тугомир Алаупович: Разлика между версии

Д-р '''Тугомир Алаупович''' (Tugomir Alaupović) ([[1870]]-–[[1958]]) е един от най-известните хърватски книжовници от [[Босна и Херцеговина]] от края на [[19 век|19]] и първата половина на [[20 век]]. Той е учител и наставник на носителя на [[Нобелова награда]], [[Иво Андрич]]. Името на Тугомир Алаупович се свързва с хърватското културно дружество в Босна и Херцеговина, основано през [[1902]] г. в родния му град [[Травник (Босна и Херцеговина)|Травник]], което бързо се разраства и през [[1904]] г. в Сараево, по негово предложение, е наречено ''„Напредък”„Напредък“''. Това дружество има за цел да подпомага финансово хърватски ученици и да им осигурява работа след завършване на образованието. Иво Андрич е един от тези ученици, на които Тугомир Алаупович чрез дружество „Напредък”„Напредък“ помага да продължи образованието си.

Според [[Владимир Чорович]] (''„Литературата в Босна и Херцеговина”Херцеговина“'', [[1925]]) Тугомир Алаупович е един от най-добрите писатели от старата школа, израсли в католическата църковна среда в Травник. Но той не може да излезе извън тази среда, макар че в сравнение с предшествениците си, Тугомир Алаупович постига чувствителен напредък със своето поетично творчество. Неговото творчество е тясно свързано с католическата традиция. През [[1907]] г. издава книга за книжовника-францисканец от 19 век Иван Франьо Юкич ([[1818]]-–[[1857]]).

Тугомир Алаупович е добър познавач на историята на католическите манастири в Босна и Херцеговина след падането й под турска власт. През [[1926]] г. той казва: ''„От това време, през тези четиристотин години, няма лист в босненската история, който да не е изписан с потта и кръвта на босненския католически монах.”“''

Тугомир Алаупович в своето книжовно творчество набляга на културното наследство от миналото, като за хърватския книжовник [[Андрия Качич Миошич]] пише през [[1909]] и по-късно, през [[1956]] г.: ''„Качич издигна здрава постройка, твърди основи, върху които е изградена цялата ни модерна литература.”“''