Автоимунитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правописни поправки: собсвените;
м правопис
Ред 1:
'''Автоимунитет''' е невъзможността на един организъм да разпознае своите собствени съставни части (чак до субмолекулни равнища) като свои, което предизвиква имунна реакция срещу неговите собствени клетки и тъкани. Всяка болест, която настъпва вследствие на анормална имунна реакция се нарича '''автоумуннаавтоимунна болест''', като най-известни такива болести са [[болест на Крон]], [[диабет тип 1]], [[целиакия]], [[лупус]] (вълчанка), [[синдром на Сьогрен]] и [[ревматоиден артрит]].
 
Погрешното схващане, че имунната система на индивида не може да разпознае собствените антигени, не е ново. [[Паул Ерлих]] в началото на 20 век предлага понятието '''horror autotoxicus''', при което едно „нормално“ тяло не предприема имунна реакция срещу собствените си тъкани. И така всяка автоимунна реакция е възприемана за ненормална и се предполага, че е свързана с болестно състояние. В наши дни е прието, че автоимунните реакции са жизненоважни за развитието и функицонирането на имунните системи при гръбначните и играят централна роля в развитието на [[имунен толеранс]] към собствените антигени. Това се нарича „естествен автоимунитет“. Автоимунитетът не трябва да се бърка с [[алоимунитет]]а.
Ред 9:
Те представляват реакция на имунната система на организма срещу собствените белтъци, при което настъспва нарушение в структурата и функцията на засегнатите клетки, тъкани и органи.
 
Към групата на автоимунните заболявания спадат различни форми на хроничния гломерулонефрит, хемолитичната анемия, колагенозните болести /засягащи съединителната тъкан/ ревматизъм, ревматоиден артрит, лепуслупус /вълчанка/, дерматомиозит, склеродермия, нодозен /възлест/ полиартериит.
 
За лечение на автоимунните заболявания се използват ограничен брой лекарствени средства, които рядко водят до оздравяване, а най-често до лекарствена ремисия на болестта.