Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пропуснат пункт. знак
Bogorm (беседа | приноси)
м името е Hötzendorf ! - "ьо"
Ред 1:
'''Военната конвенция между [[Германия]], [[Австро-Унгария]] и [[България]]''', позната още като '''Плеска конвенция''', е [[военен договор]], сключен между трите страни на [[24 август]] / [[6 септември]] [[1915]] година в [[Пшина|Плес]], [[Германия]] (днес Пшина, [[Полша]]), с който се съгласува военен план за общо нападение над [[Сърбия]], установяват се срокове за началото на военните действия и се определя количеството на дивизиите, които всяка държава ще отдели.
 
От българска страна конвенцията е подписана от подполковник [[Петър Ганчев]], от австро-унгарска - от генерал барон [[Франц Конрад фон ХоцендорфХьоцендорф]] и от германска - от генерал [[Ерих фон Фалкенхайн]]. В същия ден са сключени и [[Българо-германски договор (1915)|Българо-германският договор]], [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]] и [[Българо-турска конвенция (1915)|Българо-турската конвенция]], които оформят влизането на България на страната на [[Централни сили|Централните сили]] в [[Първа световна война|Първата световна война]].
 
С Плеската конвенция трите главни командвания се задължават да действат заедно срещу Сърбия. Германия и Австро-Унгария поемат задължение в срок от 30 дни да разположа на сръбския фронт по 6 пехотни дивизии, а България в срок от 35 дни - 4 пехотни дивизии. Командването на обединените сили се възлага на фелдмаршал [[Аугуст фон Макензен]], като към щаба му са придадени висши български и австро-унгарски офицери.