Кръстата казарма: Разлика между версии

Сградата е построена през 1801 г. на мястото, където се намирала градината на Стария сарай (двореца на пашата) и е била използвана за конак от еничарите (къща на агата на еничарите). Покрит дървен мост я свързвал с построената в съседство оръжейна работилница. След [[Освобождението]] служела за съд и казарма на българската войска. ▼

Казармата е масивна двуетажна сграда във формата на равнораменен кръст със застроена площ към 1260 кв. м. Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Не е известно първоначалното вътрешно разпределение на сградата, тъй като е променяно няколко пъти съобразно изискванията на новите служби. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не са известни оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор.▼

Във вътрешното пространство на казармата особено внушителни са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през 2 етажа. Ходовата линия е естествено насочена към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори. Централното ядро е една от най-представителните части на сградата.▼

Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни двора. Входовете в сградата, разположени в ъглите по диагоналите на средищното квадратно ядро, определят развитието на 2 нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и [[часовникова кула]], която сега не съществува. ▼