Иван Касабов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 11:
'''Иван Христов Касабов''' е [[България|български]] [[революционер]], [[юрист]] и [[публицист]]. Той е един от водачите на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] в [[Букурещ]] (1866-1868). От 1884 г. е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно друженство]].
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната "[[даскалоливница]]" в [[Елена]] при [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], а по-късно в [[Белград]], където следва [[право]]. В началото на 60-те години на [[XIX век]] се сближава с [[Георги Раковски]] и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. След провала на легията заминава във [[Виена]], където завършва право. По-късно се установява в [[Румъния]]. Там учителства и практикува [[адвокат]]ската си професия.
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“ и „[[Млада България]]“. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[хъшове]]. Умира в София през 1911 г.
{{DEFAULTSORT:Касабов, Иван}}
| |||