|
== Походите между 591–595 ==
През късното лято на [[591]] година Маврикий сключва мир с персите, като успява дори да върне [[Армения]] в границите на империята. Благодарение на мира, не само ветераните от войните с персите са предислоцирани на балканския полуостров, кактоно и допълнителни арменски части. НамалянетоОтслабването на натискааварския оти къмперсийски авари и перси,натиск позволило на Маврикий да се концентрира вървувърху славяните. Още през предходната 590-а година сам Маврикий посетил [[Анхиало]] и други градове в [[Тракия]], за да контролира тяхното въстоновявяне и укрепване.
През [[592]] неговите войски успяват да си възвърнат отново ''Сингидунум'' (лат. Singidunum, днешен [[Белград]]), да изтласкат плячкосващите славяни от Мизия и да въстановят и усигурят пътните артерии между римските градове на юг от Дунава. Целта, която преследвалпреследва Мавриций, билае да възстанови и укрепи Дунавската граница (Динавски лимес) на империята срещу варварските набези. Чрез привантивнипревантивни действия, като преминаванепреминаването на импрескиимперски войски в териториите отвъд Дунава, той се сремялстреми да пресече славянските набези на тяхна територия, иа чрезсъщо оплячклосванетака нада технитестимулира земисвоите давойни, дадекато допълнителеним стимулпредоставя навъзможност своитеза войниплячка.
За военачалник император Маврикий назначилназначава [[Проскос]] (на лат. Priscus), коитокойто през пролетта на 593 година започналзапочва систематичнисистематично да пречи на славяните дав прекосяватопитите рекаим Дунавда преминават Дунава. След няколко успешни битки той се прехвърлилпрехвърля с легионите на север от Дунава и започналзапочва да преследва славяните в днешна [[Румъния]]. Въпреки горския и блатист терен, той не само успялуспява да прекрати напълно набезите на славяните в Мизия, но и им нанесълнанася няколко тежки поражения. БиткитеСраженията той водилпродължават до есента, когато въпреки заповедта на император Маврикий, да остане да зимува в превзетите територии и да използва замразениязамръзналия терен (блата и реки) за да довърши славяните, Проскос се прехвърлилпрехвърля с легионите в техния зимен лагер в [[Одесос]]. Гладни и изщощениизтощени от целогодишните битки, благоприятваниблагоприятствани от отстъплението на римските легиони, славяните прехвърлипреминават през зимата на 593/594 г. Дунава и отново плячкосалиплячкосват Мизия и [[Македония]]. По време на тези набези славяните разрушилиразрушават на запад [[Акис]] (на лат. Aquis), Скупи (на лат. Scupi, днешно [[Скопие]]) и [[Залдапа]] (на лат. Zaldapa, в днешна Добруджа). <ref>Michael Whitby, a.a.O., стр. 159f.</ref>
Заради отстъплението на легионите и последвалитепоследващи набези на славяните, император Маврикий заменя в началото на 594 годинаг. Проскос с неговия брат [[Петрос]] (на лат. Petros). Новия военачалник Петрос успява да се противопостави на славяните. Под негово ръководство край Марцианополис (на лат. Marcianopolis, днешна [[Девня]]) е разгромена една част от славянитеславянските войни с плячка, по време на тяхното връщане във [[Влашко]]<ref>Florin Curta, The Making of Slavs, стр. 103</ref>. Впоследствие Петрос започва да патролира по Дунава между [[Асимус]] (на лат. Asimus, западно от [[Новае]]; Novae) и [[Черно море]]. В края на август той все пак прекосява Дунава при Секуриска (на лат. Securisca), западно от Новае срещу устието на реката Алута (днес река [[Олт (река)|Олт]] в Румъния). След като се прехвърля той попада в засада на тамошното славянско племе с неговия предводител Пеирагастус (на лат. ''Peiragastus''). Засадата се проваля и Петрос успява да се наложи въпреки отсъствието на неговата конница, която не била прекосила още Дунава<ref>Florin Curta, a.a.O., стр. 104</ref>. След нейното прехвърляне на северния бряг Петрос се отправя на изток където след няколко успешни битки, в които успява да смути приготовленията на славяните на грабежи, достига до река [[Яломица|Хелибакиа]] (на лат. Helibacia) <ref>Michael Whitby, a.a.O., стр. 160f.</ref>.
== Източници ==
|
