Балкански походи на Маврикий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
За военачалник император Маврикий назначава [[Проскос]] (на лат. Priscus), който през пролетта на 593 година започва систематично да пречи на славяните в опитите им да преминават Дунава. След няколко успешни битки той се прехвърля с легионите на север от Дунава и започва да преследва славяните в днешна [[Румъния]]. Въпреки горския и блатист терен той не само успява да прекрати напълно набезите на славяните в Мизия, но и им нанася няколко тежки поражения. Сраженията продължават до есента, когато въпреки заповедта на император Маврикий, да остане да зимува в превзетите територии и да използва замръзналия терен (блата и реки) за да довърши славяните, Проскос се прехвърля с легионите в зимен лагер в [[Одесос]]. Гладни и изтощени от целогодишните битки, благоприятствани от отстъплението на римските легиони, славяните преминават през зимата на 593/594 г. Дунава и отново плячкосват Мизия и [[Македония]]. По време на тези набези славяните разрушават на запад [[Акис]] (на лат. Aquis), Скупи (на лат. Scupi, днешно [[Скопие]]) и [[Залдапа]] (на лат. Zaldapa, в днешна Добруджа). <ref>Michael Whitby, a.a.O., стр. 159f.</ref>
Заради отстъплението на легионите и последващи набези на славяните, император Маврикий заменя в началото на 594 г.
С поход до [[Сингидунум]] (595 г.), поддържан от ромейската дунавска флота, е предовратено аварско нападение срещу града. Неуврени аварите променят целите си и нападат по-бедната провинция [[Далмация]]. За Прискос защитата на дунавската граница има приоритет, затова срещу аварите той изпраща малка военна част с единствената задача да им отнеме продобитата в Далмация плячка.<ref>Michael Whitby, a.a.O., Seite 161.</ref>
== Източници ==
| |||