Балкански походи на Маврикий: Разлика между версии

Успехът на продължителните походите е променлив, преобладаващи са обаче труднопостигнати успехи, които може би са щели да предотврят заселването на славяните на Балканския полуостров. Днес можем да отнесем походите на император Маврикий към края на серия активни отбранителни действия проведени от Римската империя срещу варварите по [[Рейн]] и [[Дунав]]. Що се отнася до походите срещу славяните, то тези войни носят белезите на една [[Асиметрична война|асиметрична война]].

 

[[Картинка:Shepherd_526-600.jpg|thumb|right|Източната римска империя около 526–600]]

При възкачването на Маврикий на трона сигурността на балканските територии е в критично състояние. Още по времето на [[Юстиниан I]] защитата на балканските провинции от нападения на славяни и други варварски народи, които от началото на VI в. застрашават [[Дунавски Лимес]] (Дунавската граница) и периодично ограбват балканските провинции, се занемарява. Юстиниан I възстановява ''Дунавския Лимес'', но се отказва да води походи срещу славяните и концентрира своята политика на изток срещу [[перси]]те и на запад. Неговият племенник и наследник [[Юстин II]] успява да привлече аварите, които от своя страна нанасят поражения на [[гепиди]]те, а по късно на славяните. Тази типична римска практика води до утвърждаване на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]] като по-значим от гепидите и славяните фактор. По време на походите си срещу славяните, аварите често навлизат и в земите на империята.