Балкански походи на Маврикий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
== Походите между 591–595 г. ==
През късното лято на [[591]] година Маврикий сключва мир с персите, като успява дори да върне [[Армения]] в границите на империята. Благодарение на мира не само ветераните от войните с персите са предислоцирани на балканския полуостров, но и допълнителни арменски части. Отслабването на аварския и персийски натиск
През [[592]] неговите войски успяват да си възвърнат отново ''Сингидунум'' (лат. Singidunum, днешен [[Белград]]), да изтласкат плячкосващите славяни от Мизия и да въстановят и усигурят пътните артерии между римските градове на юг от Дунава. Целта, която преследва Мавриций, е да възстанови и укрепи Дунавската граница (Динавски лимес) на империята срещу варварските набези. Чрез превантивни действия, като преминаването на имперски войски в териториите отвъд Дунава, той се стреми да пресече славянските набези на тяхна територия, а също така да стимулира своите войни, като им предоставя възможност за плячка.
За военачалник император Маврикий назначава [[
Заради отстъплението на легионите и последващи набези на славяните, император Маврикий заменя в началото на 594 г. Прискос с неговия брат [[Петрос]] (на лат. Petros). Новия военачалник Петрос успява да се противопостави на славяните. Под негово ръководство край Марцианополис (на лат. Marcianopolis, днешна [[Девня]]) е разгромена славянска военна формация завръщаща се към [[Влашко]] с плячка.<ref>Florin Curta, The Making of Slavs, стр. 103</ref>. Впоследствие Петрос започва да патролира по Дунава между [[Асимус]] (на лат. Asimus, западно от [[Новае]]; Novae) и [[Черно море]]. В края на август той все пак прекосява Дунава при Секуриска (на лат. Securisca), западно от Новае срещу устието на реката Алута (днес река [[Олт (река)|Олт]] в Румъния). Там го очаква засада на славянско племе с предводител по име Пеирагастус (на лат. ''Peiragastus''). Засадата е обаче неуспешна. Петрос успява да се наложи въпреки, че конницата му още не е прекосила Дунава.<ref>Florin Curta, a.a.O., стр. 104</ref>. След нейното прехвърляне на северния бряг Петрос се отправя на изток, където след няколко успешни битки, в които успява да смути приготовленията на славяните за нови грабежи, достига до река [[Яломица|Хелибакиа]] (на лат. Helibacia) <ref>Michael Whitby, a.a.O., стр. 160f.</ref>.
С поход до [[Сингидунум]] (595 г.), поддържан от ромейската дунавска флота, е предовратено аварско нападение срещу града.
== Пауза (596-597 г.) ==
|