Никео-цариградски символ на вярата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дати
Ред 2:
'''Никео-цариградски символ на вярата''' или кратко '''Символ на вярата''' се формулира на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] през [[381]] г., като разширение на приетия [[символ на вярата]] по време на [[Първи Никейски събор|първия Никейски събор]] през [[325]] г. и е най-разпространената и популярна [[християнство|християнска]] формулировка на вярата.
 
От създаването си през [[4 в. сл. Хр.век]] той е използван в [[източно православие|източното православие]], [[римокатолическа църква|католицизма]], от якобитите, древните източни национални църкви, асирийската, англиканската, лутеранската и повечето други [[протестантство|протестантски]] църкви.
 
== История ==
Ред 10:
[[Картинка:Nicaea_icon.jpg|мини|ляво|Икона, изобразяваща Светите Отци на Първия вселенски събор с текста на "Символа на вярата".]]
 
След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от [[Православна църква|Православната църква]]. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“. След [[8 век|8]]-[[9 век|9]] век на много места в Западна Европа се разпространява учението, че Светият Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Бог Син. През [[1014]] г. папа [[Бенедикт VIII]] официално използва в текста за Светия Дух от Никео-Цариградския символ фразата „и Сина“ (на латински ''filioque''). По този начин символът добива вида, използван днес от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
 
Никео-Цариградският символ е преведен на старобългарски език през [[9 век]]. В този превод гръцкото прилагателно име „καθολικὴν“ (католическа) е преведено като „съборьнѫѭ“ (съборна), което на черковнославянски дава „соборную“. В началото на [[20 век]] [[Българска православна църква|Българската православна църква]] започва да превежда много от богослужебните текстове на новобългарски език и в тези преводи думата „καθολικὴν“ е преведена като „вселенска“. В някои от богослужебните книги, издадени след [[1990]] г., тази дума се превежда и като „съборна“. Повечето неславянски християнски църкви не превеждат тази дума.
 
Обичайна практика сред извършителите на християнските богослужения е като наименования на различните богослужебни текстове да използват началните думи от текста. Например като наименование на Никео-Цариградския символ те използват думата „Верую“ (първата дума според текста на черковнославянски език). Чрез тях това наименование се разпространява сред народа. То се използва и в днешно време от много от християните в България. Обаче думата "верую"„верую“ (вярвам), която на черковнославански е глагол, сега се използва като съществително име и може да се членува (напр. ''ще чета Веруюто'').
 
== Текстове на някои от символите ==
 
Съгласно решение на [[Трети вселенски събор|Третия вселенски събор]] [[Православна църква|Православната църква]] не позволява използването на друг символ, освен Никео-Цариградския, дори и ако съдържанието му съответства на православната вяра. [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] използва древния символ на Римската църква и Никео-Цариградския символ с добавката ''filioque''.
 
=== Никео-Цариградски символ ===
 
Частта до „И в Духа Свети“ (включително) е съставена на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в Никея през [[325]] г., а останалата част — на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в Цариград през [[381]] г. Цитираният тук текст е според използвания в Българската православна църква превод. В оригиналното решение на събора е използвано множествено число („Вярваме...“„Вярваме…“, а не „Вярвам...“„Вярвам…“).
 
:Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
Ред 32:
:В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.
 
=== Никео-Цариградски символ с добавката ''filioque'' ===
 
Цитираният тук текст [[http://www.padrepio.catholicwebservices.com/BULGARO/Pregh.htm]] е според използвания от българските католици превод. Големите разлики с цитирания по-горе текст на Никео-Цариградския символ се дължат единствено на превода на български език, а в оригиналния текст разликата е единствено в добавката ''filioque'', която тук е отбелязана с удебелен шрифт. Православната църква е обявила този текст за еретичен.
Ред 38:
Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята, на всички видими и невидими неща. И в един Господ, Исус Христос, единороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове: Бог от Бога, светлина от светлината, истински Бог от истинския Бог. Роден, несътворен, единосъщ с Отца; чрез Когото всичко е станало. Който за нас, човеците, и за наше спасение слязъл от небето; и се въплътил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек. Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат; страдал и бил погребан. И възкръснал на третия ден според Писанията, и се възнесъл на небето; седи отдясно на Отца. И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите; и царството Му няма да има край. Вярвам в Светия Дух, Господ животворящ; Който произхожда от Отца '''и Сина'''; Който в едно с Отца и Сина е обожаван и славословен; Който е говорил чрез пророците. Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. И очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят. Амин.
 
=== Символ на древната Римска Църква ===
 
Този символ е известен още под името „Апостолски символ“ поради легендата, появила се през средните векове, че той е съставен от самите апостоли, които преди да се разделят, за да проповядват евангелието по целия свят, се събрали и съставили една обща вероизповед.