Коклюш: Разлика между версии

Инкубационният период на болестта е 1-2 седмици след заразяването, а до 40-тия ден болните са заразители. Започва с лека, постепенно засилваща се суха кашлица, придружена от отпадналост и повишена телесна температура. Постепенно кашлицата придобива пристъпен характер с невъзможност пациентът да си [[дишане|поеме въздух]] по време на пристъпа. Очите се зачервяват, устните и езикът посиняват. След края на кашличния пристъп болният отделя жилави светли храчки. Тежестта на заболяването се определя по честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като по-тежките пристъпи са придружени и от повръщане. Усложнения могат да засегнат кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е [[бронхопневмония]]та.

Веднъж изкарали коклюш, пациентите изграждат постоянен [[имунитет]] към причинителите на болестта. За профилактика на това заболяване се прилага комбинирана [[ваксина против дифтерия, тетанус и коклюш]], както и изолиране на болните и дрдруги.

Чист щам от бактерията ''Bordetella pertussis'' е изолиран през 1905 година от [[ЖулЖюл Борде]] и [[Октав Женгу]], които също разработват първата [[ваксина]] срещу болестта. През 1919 година Борде получава [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]] за изследванията му свързани с имунитета. [[Геном]]ът на бактерията е напълно разчетен през 2002 година.