Атала: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
Bogorm (беседа | приноси)
м шаблон за книга
Ред 1:
{{книга инфо
[[Image:Atala au tombeau,1808,Girodet de Roussy -Trioson, Louvre..JPG|thumb|330px|right|''Atala au tombeau'' - Шакта и отец Обри погребват Атала, от [[Жироде]], 1808 - [[Лувъра]].]]
| име = Атала
| име в оригинал = Atala
| корица =
| px =
| корица-текст =
| други-имена =
| език = [[френски език|френски]]
| автор = [[Франсоа Рене дьо Шатобриан]]
| преводач =
| издадена-година = [[1801]]
| издадена-държава = [[Франция]]
| издателство =
| жанр = [[роман (литература)|роман]]
| вид =
| произведения =
| ISBN =
| поредица =
| предходна =
| следваща = [[Рене]]
| бележки =
}}
 
 
[[Image:Atala au tombeau,1808,Girodet de Roussy -Trioson, Louvre..JPG|thumb|330px|rightleft|''Atala au tombeau'' - Шакта и отец Обри погребват Атала, от [[Жироде]], 1808 - [[Лувъра]].]]
'''Атала''' ({{lang-fr|'''Atala'''}}) или Любовта на двама диви в пустинята е роман, публикуван през 1801 от френския писател [[Франсоа Рене дьо Шатобриан]], едно от шедьоврите на европейския [[романтизъм]].
 
== Резюме ==
Старият индианец от племето [[Начез]] Шакта разказва преживяванията си като юноша по бреговете на р. [[Мисисипи|Мешасбе]] на скоро пристигналия младеж Рене. Шакта е осиновен от християнин с името Лопес и първоначално живее в голям град, но не издържа на живота там повече от няколко месеца и се връща в родната си земя, където бива заловен от вражеско племе. Атала, дъщерята на вожда, спасява Шакта от плена, преди да бъде изгорен и двамата избягват. След дълги странствания срещат мисионер, отец Обри, който приема да съедини Шакта и Атала в брачен съюз след покръстването на Шакта. Но Атала, чиято майка я ражда по мъчителен начин и докато е била загрижена за оцеляването й, дава клетвата момичето да остане девствено до края на дните си, ако оживее, за да устои на изкушението, се отравя въпреки своята пламенна любов към Шакта. На нейния смъртен одър Шакта обещава да приеме християнската вяра преди смъртта си.
 
Продължението на разказа на Атала е частично разказано в романа "[[Рене]]".