Освалд Шпенглер: Разлика между версии

Роден е в [[Бланкенбург]]. Завършва университетското си образоване в [[Мюнхен]], [[Берлин]] и [[Хале]] и започва да преподава математика в [[Хамбург]]. <ref name = "BBKL">[http://www.bautz.de/bbkl/s/spengler_o.shtml Освалд Шпенглер в Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon]</ref> Отказва се от преподавателската си дейност, за да се посвети на своя основен труд „Залезът на Запада“ (Der Untergang des Abendlandes).<ref name = "BBKL" /><ref name = "UA">Шпенглер, Освалд. „Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история.“, Лик, София, 1995.</ref> „Залезът на запада“ е историческо произведение, синтез на [[политикономия]], [[политик]]а, [[наука]], [[математика]], [[скулптура]] и [[музика]]. Шпенглер прилага към явленията на културата използвания преди него от [[Гьоте]] [[морфологичен метод]] за естествените науки. <ref name = "BBKL" /> Книгата описва различните значими култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми: те се раждат, развиват, угасват и умират. <ref name = "BBKL" /> Философът разграничава 8 главни културни формации и три главни естетически нагласи в Европейската култура: аполонова, магическа и фаустовска.<ref name = "UA" /> Според него историята се развива циклично и е лишена от смисъл.<ref name = "UA" /> Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност. <ref name = "UA" />

Други известни негови произведения са „Прусачество и социализъм“ (Preußentum und Sozialismus ) и „Човекът и техниката“ (Der Mensch und die Technik). <ref name = "PS">Preußentum und Sozialismus, C. H. Beck'sche Verlagsbuchhandlung, München, 1920</ref>В „Прусачество и социализъм“ Освалд Шпенглер разглежда два вида социализъм: германски социализъм на подчиненост и единност на нацията зад обща идея, и английски социализъм, изобретен от [[Карл Маркс|Маркс]], който дълги години живее в [[Лондон]], почиващ на класово разделение.<ref name = "PS" /> Освен това Шпенглер излага принципните различия между манталитета на прусака и англичанина - англичанинът разполага с практическа свобода, която го превръща вътрешно в духовен роб, цивилното му облекло изразява унификация на съвестта му, за него съществува единствено лично действие, не и лично мислене и при него е най-вече налице стадното чувство и пиратският инстинкт, въплътени в икономическата му система, почиваща на търговия.<ref name = "PS" />

У немеца в противовес на това е налице подчиненост и градация според чина, а не според богатството и за него е толкова обидно да приема нареждане от по-низшестоящ, колкото за англичанина - от по-малко заможен.<ref name = "PS" />

Партийната система с нейните дрязги и фрагментираност Шпенглер също счита за английски прийом <!-- английско какво? -->, гибелен за немския дух.<ref>Preußentum undname Sozialismus,= C."PS" H. Beck'sche Verlagsbuchhandlung, München, 1920</ref>