Освалд Шпенглер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bogorm (беседа | приноси)
Премахната редакция 1773763 на Мико (б.)културният човек е наясно къде е Лондон
вр - мислете и за другите читатели
Ред 14:
Роден е в [[Бланкенбург]]. Завършва университетското си образоване в [[Мюнхен]], [[Берлин]] и [[Хале]] и започва да преподава математика в [[Хамбург]]. Отказва се от преподавателската си дейност, за да се посвети на своя основен труд „Залезът на Запада“ (Der Untergang des Abendlandes).<ref>Шпенглер, Освалд. „Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история.“, Лик, София, 1995.</ref> „Залезът на запада“ е историческо произведение, синтез на [[политикономия]], [[политик]]а, [[наука]], [[математика]], [[скулптура]] и [[музика]]. Шпенглер прилага към явленията на културата използвания преди него от [[Гьоте]] [[морфологичен метод]] за естествените науки. Книгата описва различните значими култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми: те се раждат, развиват, угасват и умират. Философът разграничава 8 главни културни формации и три главни естетически нагласи в Европейската култура: аполонова, магическа и фаустовска. Според него историята се развива циклично и е лишена от смисъл. Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.
 
Други известни негови произведения са „Прусачество и социализъм“ (Preußentum und Sozialismus ) и „Човекът и техниката“ (Der Mensch und die Technik). В „Прусачество и социализъм“ Освалд Шпенглер разглежда два вида социализъм: германски социализъм на подчиненост и единност на нацията зад обща идея, и английски социализъм, изобретен от [[Карл Маркс|Маркс]], който дълги години живее в [[Лондон]], [[Великобритания]], почиващ на класово разделение. Освен това Шпенглер излага принципните различия между манталитета на прусака и англичанина - англичанинът разполага с практическа свобода, която го превръща вътрешно в духовен роб, цивилното му облекло изразява унификация на съвестта му, за него съществува единствено лично действие, не и лично мислене и при него е най-вече налице стадното чувство и пиратският инстинкт, въплътени в икономическата му система, почиваща на търговия.
 
У немеца в противовес на това е налице подчиненост и градация според чина, а не според богатството и за него е толкова обидно да приема нареждане от по-низшестоящ, колкото за англичанина - от по-малко заможен.