Симония: Разлика между версии

Симония се нарича продажба и покупка на свещен сан, а в по-широк смисъл всякакъв вид търгуване с духовни ценности. Названието произлиза от името на Симон Влъхва (ο μάγος), за когото доста подробно се разказва в глава 8 от Деяния на светите Апостоли. Той бил от областта Самария. По мнение на древните църковни писатели св. Ириней Лионски (главния изобличител на гностиците – ок. 130-202 г.), св. Иполит Римски (негов ученик, живял в началото на ІІІ в.), Тертулиан (160-220 г.) и др. той е основател на гностическата секта симониани или елениани (по името на жена му Елена) и родоначалник на гностицизма и на всички ереси в Църквата. Говорел за себе си, че е “велик човек”, смайвал самарийските жители с магии, така, че те казвали за него, че е “велика сила Божия”. Когато св. архидякон Филип благовестял за царството Божие, Симон повярвал, кръстил се и не се отделял от него. Но от събитията, които следват, става ясно, че Симон е приел кръщението само външно, поради което при него не е настъпило новорождение. Като виждал големите чудеса и личби, които ставали, и че Духът Свети се дава чрез възлагане ръцете апостолски, предложил пари, за да получи този дар. Той си го представял като някаква технология, като “ноу-хау”, което може да се получи срещу съответното заплащане. Именно от това негово предложение произлиза понятието симония. Предложението му не само било отхвърлено от св. апостол Петър: той бил изобличен, задето е “помислил, че с пари се добива дарът Божий”.

 

Не бива да ограничаваме разбирането за симония само в паричен подкуп. Подкупът може да бъде и материален, във вид на скъпи подаръци. Малко е да се каже, че симонията е духовна корупция. При симонията има нещо много по-страшно, защото освен материални, причинява и духовни щети. Чрез нея богослужението се превръща в идолослужение, в пищен ритуал, лишен от смисъл.

 

 

[[ar:السيمونية]]