|
'''Битката при ГравелотГравлот''' се води между германски и френски войски на 18 август 1870 г. по време на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. След безуспешни боеве в Североизточна Франция в средата на август френският маршал А. Базен е принуден да оттегли армията си (160 000 души с 520 оръдия<ref name="wawrofpw169">Wawro, Geoffrey, The Franco-Prussian War: The German Conquest of France in 1870-1871, Cambridge University Press, 2003, ISBN 0521584361, p. 169</ref>) към крепостта [[Мец]], преследван от 1-ва и 2-ра пруска армия под номиналното командване на крал [[Вилхелм I]] (фактически командир е генерал [[Хелмут фон Молтке]])<ref name="eggen176">Eggenberger, David. ''An Encyclopedia of Battles: Accounts of Over 1,560 Battles from 1479 B.C. to the Present'', Courier Dover Publications, 1985, ISBN 0486249131, p. 176</ref>. На 18 август Базен заема позиции на линията ГравелотГравлот – Сен Прива западно от Мец. Атакуват го двете пруски армии, наброяващи 200 000 бойци със 730 оръдия<ref name="wawrofpw169"/>. 1-ва пруска армия е принудена от френските защитници да отстъпи в безредие при ГравелотГравлот<ref>Wawro, The Franco-Prussian War, p. 183</ref>, но 2-ра армия успява, макар и с тежки загуби, да накара десния фланг на французите при Сен Прива да отстъпи<ref name="eggen176"/>. Принос за това има саксонският XII корпус, който обхожда френските позиции<ref name="wawrofpw1734">Wawro, The Franco-Prussian War, pp. 173-174</ref>. Базен се отказва да контраатакува, за да си върне изгубените позиции, и с настъпването на нощта се оттегля в Мец, където е обсаден и принуден да се предаде заедно с армията си в края на октомври.
В битката при ГравелотГравлот немците губят 20 000 души. Около 13 000 французи са убити, ранени или безследно изчезнали, а други 5 000 са пленени<ref name="eggen176"/>. Значителните загуби на прусаците се дължат на безогледните фронтални нападения в плътен строй, удобен за прицел от френските укрепления<ref>Wawro, The Franco-Prussian War, pp. 173, 176, 183</ref>.<ref>Анненков М. ''Война 1870 года'', Санкт Петербург 1871, [http://militera.lib.ru/h/annenkov_mn/07.html стр. 85] (от взето от [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“] на 18.5.2008)</ref> Друга причина е превъзходството на френското стрелково оръжие. Пушките „Шаспо“ имат от три до четири пъти по-голяма далекобойност от пруските „Драйзе“<ref>Анненков М. ''Война 1870 года'', [http://militera.lib.ru/h/annenkov_mn/07.html стр. 83-84]</ref>, а ефектът от първите картечници – ''митральозите'' ({{lang-fr|mitrailleuse}}), е унищожителен<ref>Luttwak, Edward. ''Strategy: The Logic of War and Peace'', Harvard University Press, 2001, ISBN 0674007034, p. 101</ref>.<ref>Marder, Patrick. [http://www.militaryhistoryonline.com/francoprussian/articles/mitrailleuse.aspx The Mitrailleuse] (взето на 18.5.2008)</ref> Победата на пруските войски и техните германски съюзници се отдава на пасивността на Базен<ref>Wawro, ''The Franco-Prussian War'', pp. 178-179, 182</ref> и на надмощието на пруската артилерия, снабдена с оръдията „Круп“<ref name="wawrofpw1734"/><ref>Wawro, Geoffrey, ''Warfare and Society in Europe 1792-1914'', Routledge, 2000, ISBN 0415214459, p. 114</ref>.
== Източници ==
|
