Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Иванчевски правопис е името давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредва на министър Иванчов през 1899. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения.
== Основни положения ==
Иванчевският правопис се характеризира с
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, се явява поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира със:
:*представяне на звука [ъ] с буквите '''ъ''' и '''ѫ''' (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа.
:употреба на буквата ят на етимологическото й място
:*употреба на краесловнибуквата ерове'''ѣ''' (ят) на етимологическото й място.
*употреба на краесловни ерове.
:*синтактично правило за писане на пълен и кратък член.
:*писане на групите '''''ър/ръ''''' и '''''ъл/лъ''''' по североизточното произношение.
:*писане на глаголните окончания с '''а''' и '''я'''.
[[Категория:Български исторически правопис]]
Анонимен потребител