Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
'''Иванчевски правопис''' е името, давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредванаредба на министърминистъра на народното просвещение [[Тодор Иванчов]] през [[1899]]. Той остава в сила до въвеждането на [[Омарчевски правопис|Омарчевския правопис]] през [[1921]], а през [[1923]], с известни изменения, е възстановен в основните си положения.
 
== Основни положения ==
 
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, се явява поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира със:
 
* представяне на звука [ъ] с буквите '''[[ъ]]''' и '''[[ѫ]]''' (голяма носовка), като различието се прави на [[Етимология|етимологическа основа]].
*употреба на буквата '''ѣ''' (ят) на етимологическото й място.
* употреба на краесловнибуквата '''[[ѣ]]''' (ят) на етимологическото й еровемясто.
* употреба на краесловни ерове.
* синтактично правило за писане на пълен и кратък член.
*писане на групите '''''ър/ръ''''' и '''''ъл/лъ''''' по североизточното произношение.
* писане на глаголните окончания сгрупите '''а''ър/ръ''''' и '''я''ъл/лъ''''' по североизточното произношение.
* писане на глаголните окончания с '''а''' и '''я'''.
 
[[Категория:Български исторически правопис]]