След татарското нашествие в руските княжества ([[1240]] г.), множество руски аристократи търсят спасение в България. Сред тях е потомъкът на киевските князе Яков Светослав<ref>„История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)“-Васил Н. Златарски, издателство „Наука и изкуство“, София 1972 г.</ref>. [[Иван Асен ІІ]] го прави управител на област в западна [[Стара Планина]]. След смъртта на могъщия цар настъпва отслабване на държавата. От това се възползват много от едрите [[феодал]]и, за да извоюват по-голяма самостоятелност или дори да предявят претенции към българската корона.
През [[1256]] — [[1257]] г. Яков Светослав подкрепя могъщия [[Скопие|скопски]] [[болярин]] [[Константин Асен]] в борбата му за търновския трон срещу другия претендент — [[Мицо Асен]]. Около [[1258]] — [[1259]] г. руският велможа се жени за дъщерята на [[Теодор ІІ Ласкарис]] и [[Елена Никейска|ЕленаАсенина]], дъщеря на [[Иван Асен ІІ]]. Този брак го сродява с цар Константин Асен, който е женен за друга внучка на Иван Асен ІІ, [[Ирина (царица)|Ирина]]. Българският владетел привлича Яков Светослав на своя страна, като му дава [[титла]]та деспот. [[Васил Златарски]] приема, че титлата е награда за помощта на Светослав срещу опитите на унгарския престолонаследник Стефан да откъсне част от северозападните български земи. Съществува предположение, че титлата е получена от малолетния [[Йоан IV Ласкарис]] с цел да се насърчат амбициите на болярина за българския престол<ref>Бунтари и авантюристи в средновековна България"- Пламен Павлов ([http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ruski.htm електронно издание])</ref>. Една свада между деспота и Константин Асен би била от полза за Византия. Опитите да се настрои болярина срещу царя и да се провали готвената от Константин Асен антивизантийска коалиция не успяват. Войната от [[1262]] — [[1263]] г. с империята, обаче е неуспешна за България и Яков Светослав преориентира своята политика. Той влиза във [[васал]]ни отношения с [[Унгария]], като в същото време не му е чужда мисълта за короната на българските царе. Основания за това му дава брака с потомка на Иван Асен ІІ. Израз на амбициите му е титлата „''Яков деспот цар''“, с която е споменат в ''Боянския и Погановския поменици''. Самовластният феодал сече и собствени [[билонни монети]].
[[Картинка:BG1257-77.jpg|right|thumb|250px|България в периода 1257-1277 г.]]
