Позитрон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: is:Jáeind
мРедакция без резюме
Ред 20:
Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като пряко следствие) от [[Уравнение на Дирак|уравнението на Дирак]], релативистичен вариант на [[уравнение на Шрьодингер|уравнението на Шрьодингер]], описващо частици със спин 1/2. Дирак, известен със своята скромност и тих характер, попитан по-късно защо е пропуснал да обяви съществуването на позитрона още през 1928 година, казва: ''„чиста страхливост“''<ref>[http://www.eng.fsu.edu/~dommelen/research/nano/quantum/style_a/node68.html Leon van Dommelen, Quantum Mechanics for Engineers, Florida State University]</ref>.
 
В съответствие с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този процес се "губи" енергия, равна на енергията на покой на тези частици, 2×0,511 МеVMeV. Експерименталното сравнение на двете частици показва, че имат еднакви свойства и характеристики с изключение на знака на електрическия им заряд.
 
През 1932 година, [[Карл Андерсън|Карл Давид Андерсън]] открива експериментално позитрона при наблюдение на космическо излъчване с помощта на камерата на Уилсън, поставена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също така предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона напомнят тези на електрона, но се отклоняват в обратната посока под действието на магнитното поле, което е свидетелство за противоположен електрически заряд.
 
== Анихилация ==
Когато нискоенергиен позитрон се сблъска с нискоенергиен електрон, настъпва анихилация, като в резултат се излъчват два гама [[фотон]]а, разлитащи се в противоположни посоки. Всеки от тях има енергия по 511 кеVkeV (което както се вижда при сравнение с данните в началото, е енергията на покой на тези частици).
 
== Приложения ==