Сали Мугабе: Разлика между версии

През [[1967]] Сали емигрира в Лондон, където прекарва следващите 8 години, призовавайки и застъпвайки се за освобождаването на политическите затворници в Южна Родезия, включитело съпруга йѝ, арестуван през [[1964]] г. и поставен в затвора за 10 години. Техният единствен син, Нхамодзеньика, роден през 1963 по време на периода на затворничество, е покосен от сериозен пристъп на малария и умира в Гана през 1966 г. Мугабе е бил възпрепятствуван да присъствува на погребението на сина си и Сали е принудена сама да понесе физическите и емоционални тегоби на загубата.

След освобождаването на Мугабе от затвора през 1975 г. и последвалото му бягство в [[Мозамбик]] с [[Едгар Текере]], неговият съратник-революционер и най-добър приятел (по това време) се засилва гражданската война. Сали Мугабе успява да се срещне със съпруга си в [[Мапуту]], където приема ролята на майка за хиляди зимбабвийци-изгнаници и революционери, които са бягали от родезийското правителствено потисничество. Нейните усилия от този период йѝ спечелват прозвището '''''Amai''''' (майка).