Влажност на въздуха: Разлика между версии

Влажността на [[въздух]]а в [[метеорология]]та се характеризира със следните величини:

 

# Специфична влажност - отношение на плътността на водната пара към плътността на влажния въздух (g пара / 1 кг въздух).

 

Един от основните методи за измерване на влажността на въздуха е психрометричния. Той се основава на зависимостта между влажността на въздуха и скоростта на изпарение на водата от влажна повърхност. При класическият метод се използват два живачни термометъра с еднакви по форма и обем резервоари. Единият от тях, наречен "сух", се използва и за измерване на температурата на околния въздух. Резервоарът на другия термометър (наречен "мокър") е обвит в материя (най-често памук или марля), която се поддържа във влажно състояние с помощта на фитил, потопен в съдче с вода. Както е известно, процесът на изпарение е свързан с приемане на топлина. Колкото по-интензивно е изпарението, толкова повече топлина е необходима. Това води до охлаждане на резервоара на "мокрия" термометър, пропорционално на влажността на околния въздух. Поради това, температурата, която показва "мокрият" термометър винаги е по-ниска (или равна) от тази на "сухия". С помощта на психрометричното уравнение се изчислява влажността на въздуха. Има и готови психрометрични таблици за определяне на влажността на въздуха по температурната разлика между "сухия" и "мокрия" термометър, температурата и налягането на атмосферния въздух. За разлика от пълното психрометрично уравнение в тези таблици не се отчитат особеностите на различните конструкции термометри, поради което не са универсални.

 

По-прецизен е аспирационният психрометър, при който всеки от термометрите се намира в двустенен цилиндричен съд. Външният съд предпазва резервоарите на термометрите от нагряване от пряката слънчева радиация, а през вътрешния се засмуква атмосферен въздух, който обдухва термометрите. С помощта на вентилатор (механичен или електрически) се осигурява постоянно движение на въздуха със скорост 2 м/сек. По този начин се елиминират турбулентните флуктуации в температурата на въздуха.

 

Хигрометърът е уред, с който се измерва относителната влажност на въздуха. При класическият уред се използва свойството на обезмасления косъм да изменя дължината си с изменение на влажността на въздуха. Понякога, вместо косъм в някои хигрометри се използва специална препарирана кожа. Принципната схема на класическия хигрометър включва: рамка, скала, косъм и показалец.

 

Съвременните хигрометри се състоят от сензор (капацитивен или резистивен), електронен преобразувател, микропроцесор и визуализация. Почти всички имат стандартен изход за връзка с персонален компютър.

 

Хигрографът е самопишещ уред за непрекъснато записване на относителната влажност на въздуха.

* Приемната част на хигрографа е снопче косми, едниният край на което е закрепен неподвижно.

* Писецът ги нанася върху разграфена и опъната върху барабан хартиена лента (хигрограма). Движението на барабана се управлява от часовников механизъм.

 

За аграрната наука и практика от най-важно значение е изменението в относителната влажност на въздуха.

 

От влажността на въздуха зависи, също така, качественото изпълнение на някои аграрни практики: [[жътва|прибирането]] (за доброто овършаване на зърното е необходима ниска влажност на въздуха), направата на силажи; съхраняването на продукцията и др.

 

* [[Агрометеорология]]

* [[Списък на земеделски теми]]

 

[[Категория:Метеорология]]