Димитър Ценов (предприемач): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
сорткат
Редакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Димитър Апостолов Ценов''' е [[България|български]] предприемач, роден в град [[Свищов]]. Той е известен с дарението си от 50 млн. златни [[лев]]а за създаване на висше икономическо училище по [[Германия|германски]] образец в родния му град — бъдещата [[Стопанска академия Д. А. Ценов|Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“]].Димитър Ценов търгува със САЩ и половин Европа, строи водопроводи, пътища, жп линии, завода за цимент в Златна Панега и оставя всичките си пари и имоти за създаването на висше търговско училище в Свищов.
За Свищов днес се говори малко, и то предимно във връзка със Стопанската академия "Димитър Ценов". В миналото обаче той има славата на европейски град. Преди два века към него се стичат хиляди коли, които карат зърнени храни, кожи, растителни масла, мед, восък, гюлово масло, вълна, памук, коприна, бубено семе и фабрични изделия. Стоката се товари на гемии и тръгва към Централна Европа, Цариград, Браила и Галац.
 
Най-богатият човек, който е дал Свищов, е Димитър Апостолов Ценов. А пари не се правят току-така. Освен нюх към тях, си трябва и здраво рамо. Сестрата на Димитър – Зита, е съпруга на Никола Станчов. Така Ценов по сватовство е свързан с известния род Станчови. Димитър Станчов, брат на Никола, е външен министър в 3 правителства и министър-председател през 1907 г. Сестрата Елена Станчова е омъжена за политика Григор Начович. Съпругата на Стефан Стамболов - Поликсени, пък е дъщеря на третия брат Костаки. А касиерът на БРЦК Димитър Ценович е чичо на Димитър Ценов.
 
През 60-те одини на 19 век младият Димитър е в Букурещ. Той е учил, но не е завършил гимназията в Кронщад (Брашов). В румънската столица е принуден да си търси каква да е работа. Назначават го на една бариера, за да следи дали се плаща акцизът, и получава мизерните 8 жълтици на месец. Но в едно писмо до брат си Николай той казва: "В тоя град ивъздухът е пари". Свако му, Николай Станчов, го прибира в Свищов на работа в своята кантора. Търговията обаче не задоволявала Димитър, той отново минава Дунава и успява да си намери служба в румънските железници. Постепенно се издига по йерархическата стълба. Но и това не го влече особено и става предприемач по изграждането на железните пътища.
 
Днес мнозина изследователи на Димитър Ценов смятат, че именно в Румъния той е станал милионер. Истината е, че е направил пари, но съвсем не там е стигнал до първия милион. Той
 
забогатява в България след Освобождението
 
За това го улеснява патриархалната традиция, пренесена и в политиката от роднините му. Димитър Станчов става шеф на политическия кабинет на Фердинанд, Григор Начович е министър на финансите, вътрешните и външните дела и обществените сгради в 6 от първите 13 правителства на България до 1894 г. Чичо му Димитър Ценович се е върнал в България и влиянието му пред княз Александър Батенберг и секретаря му Константин Стоилов е голямо.
 
През 1879 г. 27-годишният Димитър Ценов постъпва като подначалник на политическото отделение на новосъздаденото Министерство на външните работи не без помощта на Григор Начович. В името на търговията и предприемачеството, когато нямаш нужния капитал - опитът и до днес показва, - са нужни политически връзки и приятелства.
 
Работата в министерството дава старт на Ценов да разгърне завидна стопанска дейност в продължение на 35 години - от 1881 до 1916 г. Десет години след началото, вече със значителен капитал, той се отдава и на внос на стоки, най-вече от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ. От Австро-Унгария внася гипс, цимент, стъкло, ламарина и арматурно желязо, метали и всякакъв вид железария.
 
Дребните софийски търговци - тогава около 200, купуват на едро от него.
 
Стефан Стамболов и Димитър Петков, които по време на министерстването си усилено изкупуват парцели в София и строят сгради по "Дондуков" и в "Лозенец" (тогава "Курубаглар"), също предпочитат услугите на Димитър Ценов. Свищовлията постепенно разширява дейността си и се сдобива със собствени складове, става представител на известни заводи от Германия, Австро-Унгария и Франция. Прави си разкошен дом на софийската улица "Велико Търново" № 3, пътува по чужбина, като всяка година са задължителни посещенията му в Германия и Австрия и най-вече в курортите Наухим, Висбаден и Баден-Баден. При все това Ценов никога не се обвързва с определена политическа партия, верен на правилото, че парите нямат политически цвят. Успешният предприемач прави и
 
няколко милиона покрай изграждането и благоустрояването на София
 
Още през 1883 г. той построява близо трикилометров водопровод на града. Главният инженер на Софийската община издава специално свидетелство на 20 май 1883 г., в което четем: "Работите се състояха в зидания, бетонирвания и измазване. Господин Д. А. Ценов изпълни своята обязаност по един твърде удовлетворителен начин. Освен това господин Д. А. Ценов от две години насам е извършил разни землени калдъръмени и зидарски работи за улиците на град София, на основание на което му се дава настоящото удостоверение да му служи дето трябва".
 
За строителството на жп линията София - Перник Ценов създава дружество и в договора е записано, че контролът от страна на правителството се осъществява от него. После наема и строителството на жп линията Мездра - Враца - Видин. Архивни документи свидетелстват, че през 1883-1884 г. той "честно и добросъвестно е изпълнил строителството на артилерийските сайванти и пансион" в София. Любопитен факт е, че през 1889 г. иска да вземе
 
концесия за строителството на петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас,
 
като обяснява в писмо до правителството колко важна суровина в бъдеще ще бъде нефтът. От строителството се заинтересува и английска фирма. Преговорите се точат 7 години и накрая правителството на Константин Стоилов по неизвестни причини отказва концесията. Най-голямото му дело, ако изобщо можем да говорим с "най" за човек с неговия размах, е строителството на циментовия завод край Златна Панега, което започва през 1907 г.
 
След 1916 г. Димитър Ценов изоставя активната предприемаческа и търговска дейност и става рентиер. Близо десет години преди смъртта си на 21 май 1932 г. наема платена стая в софийската болница на Червения кръст, за да не е в тежест на близките си. Още през 1912 г. (60-годишен) той прави завещание, в което основава фонд и "щом чистият приход на фонда достигне 300 000 златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от прихода на фонда едно Висше търговско училище в Свищов". И по-надолу: "Дисциплините, които ще се преподават, трябва да обгръщат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователното дело и др.". И още: "...всичко да се уреди по образеца, плана и принципите на съществуващото в Берлин висше търговско училище Ханделсхохшуле". По-надолу пише, че не желае "никой от роднините ми да наследи мой имот".
 
На 28 юни 1932 г. (месец след смъртта на Ценов)
 
Народното събрание приема закон за наследството му
 
Той е прочетен от министъра на търговията, промишлеността и труда Георги Петров. Димитър Ценов дарява една къща с дворно място 428 кв.м, постройки и 2583 кв. м незастроено място на ул. "Велико Търново" 3, места на улиците "Оборище" и "Велико Търново", на улица "Искър" 2 заедно с постройките за склад, на "Козлодуй", "Братя Миладинови" и "Сливница" от 4543 кв.м, на ул. "Клементина" 3 (днес "Мария Луиза"), както и всички свои движими вещи, покъщнина, мебели, книги и други от жилището си на ул. "Велико Търново".
 
Министър Петров обяснява, че "от тези имоти и наличните средства, които има покойният в банкови учреждения, се набира по предварителна оценка една сума от 40 000 000 лв.". И заключава: "Надареният - българската държава – се задължава най-късно до 5 години, ако до това време не стане частична или обща ликвидация на тия имоти, да продаде всички гореизброени движими и недвижими имоти и от добитата стойност да образува един фонд, носящ на вечни времена името на дарителя "Димитър А. Ценов", от приходите на който да се издържа едно Висше търговско училище".
 
Училището е открито през 1936 г., когато държавата продава местата на Димитър Ценов. Сградата на ректората на днешната Стопанска академия е строена през 1937-1939 г., мензата и киното са открити през 1942, а общежитията – през октомври 1943 година. На 2 февруари 1943 г. към дарението на Димитър Ценов се прибавят имоти на неговите родственици Никола и Димитър Станчови.
 
Често се изтъква, че Евлоги Георгиев прави най-голямото дарение в България. Той дарява 6 млн. златни лева в завещанието си, което е отворено през 1892 г. В действителност към времето, когато Димитър Ценов прави своето, сумата е значително по-голяма, дори и с натрупаните лихви, от тази на Евлоги Георгиев
 
== Външни препратки ==