|
'''Савирите''' ([[гръцки език{{lang-el|гръцки]] σαβιροι}}) са номадско[[номад]]ско племе, според много от изследователите, от угрофински произход, което впоследствие била тюркизирано. Първоначално живеели в Западен [[Сибир]], който М. И. Артамонов смята, че носи тяхното име (наричани са и сабири/сибири). През II в. [[Птолемей]] ги локализира в степите на Северното Прикаспие <ref>Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки...с.53</ref>, а впоследствие към 463 г. заели Северен Дагестан. Пак според М. И. Артамонов те заедно с барсилите (βαρσιλτ, βαγρασικ) били основното население на ,,Царството на хуните” (VI-VII в.) <ref>Артамонов, М., История хазар, с. 229</ref>. Средновековните автори като Прокопий Кесарийски <ref>Прокопий Кесарийски, Война с готами, кн. VIII, 3, 11</ref>, Агатий Миринейски <ref>Агатий Миринейски ГИБИ, т. II, с. 183-184</ref> и Теофан най-често ги наричат хуни, но въпреки това повечето изследователите ги причисляват към кръга на българските племена. Косвено в полза на това говори обстоятелството, че част от тях по-късно (X в.) се озовала по Средна Волга, отново в близост с българите. Там те били известни под името сувари и имали значителен град, носещ същото име – Сувар.
==Източници==
<references/>
[[Категория:Угро-фини]]
|
