Битка при Гравлот: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м щом е гравлот, гравлот да бъде!
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Битката при Гравлот''' е най-мащабната през Френско-пруската война. Води се на около 10 километра западно от Мец. След голямата си [[победа]] предишния ден в битката при Марс-Ла-Тур, прусаците се опитват да унищожат напълно отстъпващите френски сили.
'''Битката при Гравлот''' се води между германски и френски войски на 18 август 1870 г. по време на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. След безуспешни боеве в Североизточна Франция в средата на август френският маршал А. Базен е принуден да оттегли армията си (160&nbsp;000 души с 520 оръдия<ref name="wawrofpw169">Wawro, Geoffrey, The Franco-Prussian War: The German Conquest of France in 1870-1871, Cambridge University Press, 2003, ISBN 0521584361, p. 169</ref>) към крепостта [[Мец]], преследван от 1-ва и 2-ра пруска армия под номиналното командване на крал [[Вилхелм I]] (фактически командир е генерал [[Хелмут фон Молтке]])<ref name="eggen176">Eggenberger, David. ''An Encyclopedia of Battles: Accounts of Over 1,560 Battles from 1479 B.C. to the Present'', Courier Dover Publications, 1985, ISBN 0486249131, p. 176</ref>. На 18 август Базен заема позиции на линията Гравлот – Сен Прива западно от Мец. Атакуват го двете пруски армии, наброяващи 200&nbsp;000 бойци със 730 оръдия<ref name="wawrofpw169"/>. 1-ва пруска армия е принудена от френските защитници да отстъпи в безредие при Гравлот<ref>Wawro, The Franco-Prussian War, p. 183</ref>, но 2-ра армия успява, макар и с тежки загуби, да накара десния фланг на французите при Сен Прива да отстъпи<ref name="eggen176"/>. Принос за това има саксонският XII корпус, който обхожда френските позиции<ref name="wawrofpw1734">Wawro, The Franco-Prussian War, pp. 173-174</ref>. Базен се отказва да контраатакува, за да си върне изгубените позиции, и с настъпването на нощта се оттегля в Мец, където е обсаден и принуден да се предаде заедно с армията си в края на октомври.
 
Обединените германски сили, водени от полевия маршал граф Хелмут фон Молтке, обособени в Първа и Втора пруска армии, наброяват 210 пехотни [[батальон]]а, 133 кавалерийски [[ескадрон]]а и 732 тежки оръдия, общо 188 332 офицери и войници. Френската армия на Рейн, командвана от маршал Франсоа Аший Базен, наброява около 183 пехотни батальона, 104 кавалерийски ескадрона, подкрепени от 520 оръдия. Общият им брой е 112 800 офицери и войници.
В битката при Гравлот немците губят 20&nbsp;000 души. Около 13&nbsp;000 французи са убити, ранени или безследно изчезнали, а други 5&nbsp;000 са пленени<ref name="eggen176"/>. Значителните загуби на прусаците се дължат на безогледните фронтални нападения в плътен строй, удобен за прицел от френските укрепления<ref>Wawro, The Franco-Prussian War, pp. 173, 176, 183</ref>.<ref>Анненков М. ''Война 1870 года'', Санкт Петербург 1871, [http://militera.lib.ru/h/annenkov_mn/07.html стр. 85] (от взето от [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“] на 18.5.2008)</ref> Друга причина е превъзходството на френското стрелково оръжие. Пушките „Шаспо“ имат от три до четири пъти по-голяма далекобойност от пруските „Драйзе“<ref>Анненков М. ''Война 1870 года'', [http://militera.lib.ru/h/annenkov_mn/07.html стр. 83-84]</ref>, а ефектът от първите картечници – ''митральозите'' ({{lang-fr|mitrailleuse}}), е унищожителен<ref>Luttwak, Edward. ''Strategy: The Logic of War and Peace'', Harvard University Press, 2001, ISBN 0674007034, p. 101</ref>.<ref>Marder, Patrick. [http://www.militaryhistoryonline.com/francoprussian/articles/mitrailleuse.aspx The Mitrailleuse] (взето на 18.5.2008)</ref> Победата на пруските войски и техните германски съюзници се отдава на пасивността на Базен<ref>Wawro, ''The Franco-Prussian War'', pp. 178-179, 182</ref> и на надмощието на пруската артилерия, снабдена с оръдията „Круп“<ref name="wawrofpw1734"/><ref>Wawro, Geoffrey, ''Warfare and Society in Europe 1792-1914'', Routledge, 2000, ISBN 0415214459, p. 114</ref>.
 
[[Картинка:Gravelotte.JPG|мини|360п|''Битката при Гравлот'', изобразяваща атаката на прусаците.]]
== Източници ==
 
<references />
На [[18 август]] битката започва, когато в 8:00 часа Молтке нарежда Първата и Втората армия да настъпят срещу френските позиции. До към 12:00 генерал Манщайн отваря битката пред градчето Аманвилър със своята артилерия от 25-та пехотна дивизия. Ала французите са прекарали нощта, копаейки окопи и други подобни укрепления, а през това време поставят своята артилерия и картечници в скрити позиции. Когато те най-накрая разбират за атаката на прусаците, французите започват постоянна стрелба срещу движещите се немци. Благодарение на пушката Шаспо, французите влизат в битката много убедително и победата изглежда тяхна. Въпреки всичко пруската артилерия е много по-добра от технологична страна със своите оръдия на Круп.
 
До 14:30 генерал Щайнмец, командир на Първата армия, изпраща своите осем корпуса през Манс Равийн, където пруската пехота скоро попада под ожесточения, сеещ смърт, огън от френските позиции от пушки и картечници. В 15:00 часа оръдията от VII и VIII корпус започват обстрел, за да подпомогнат атаката, ала в 16:00, когато атаката е застрашена от забавяне, Щайнмец нарежда на VII корпус да се придвижи напред, последван от Първа кавалерийска дивизия.
 
До 16:50, при опасност южните пруски атаки да се разпаднат, Третата пруска гвардейска пехотинска бригада от Втората армия, започва атака срещу френските позиции при Св. Приват, които са командвани от генерал Конберт. В 17:15 Четвъртата пруска гвардейска бригада се включва към атаките, последвана от Първата пруска гвардейска пехотна бригада в 17:45. Всички тези гвардейски атаки са жестоко обстрелвани от френски огън от окопите. В 18:15 Втората пруска гвардейска пехотинска бригада, последната от Първата гвардейска пехотна дивизия, са поведена за атака на Св. Приват, докато Щайнмец повежда последните резерви от Първата армия покрай Манс Равайн. До 18:30 сравнително голяма част от VII и VIII корпус се отказават от битката и се оттеглят към пруските позиции. С загубата на Първа армия коронованият принц Фридрих Карл нарежда голяма артилерийска атака срещу позициите на Конберт в Св. Приват, за да предотврати провала и на гвардейската атака. В 19:00 часа Трета дивизия от 2-ри корпус от 2-та армия настъпва през Равайн, докато 11-ти корпус атакува близкия град Ронкоурт, а оцелелите от 1-ва гвардейска пехотна дивизия се хвърлят своите свежи сили срещу руините на Св. Приват. В 20:00 часа, след пристигането на 4-та пруска пехотна дивизия от 2-ри корпус с пруския десен фланг на Манс Равайн, линията се стабилизира. По това време прусаците от 1-ва гвардейска пехотна дивизия и XII и II корпус успяват да завземат Св. Приват, карайки френските сили да се оттеглят. Прусаците са изморени от битката, а това се оказава перфектна възможност за французите да направят контраатака. [[Шарл Бурбаки|Генерал Бурбаки]] обаче, отказал да накара резервите от френските стари гвардейци да се бият, смятайки, че ще претърпят провал.
 
До 22:00 часа изстрелите замират по бойното поле за през нощта. На сутринта френската армия на Рейн, вместо да изпрати нова атака срещу изтощените германски сили, се оттегля към Мец, където те са обсадени и накарани да се предадат два месеца по-късно.
 
Жертвите са ужасно много, особено за атакуващите пруски сили. Огромното число от 20 163 представлява броя на общите германски жертви, ранени или изчезнали по време на битката на 18 август. Французите имат жертви, наброяващи 7 855 души убити или ранени заедно с 4 420 заложници (половината ранени), или общо 12 275 души. Докато повечето прусаци загиват под обстрела на френските пушки „Шаспо“, то повече французите падат мъртви под обстрела на пруските оръдия.
 
Ако битката се погледне от страна на жертвите, то французите са взели победата, защото жертвите им са значително по-малко от тези на Прусия, но тяхната нерешителност относно нова атака срещу прусаците вероятно им донася загубата при обсадата на Мец.
 
[[Категория:Френско-пруска война]]