Помаци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без Избрана статия
Ismet Dramsky (беседа | приноси)
Ред 145:
Третото масово покръстване е през [[1942]] година. То се подпомага от движението „[[Дружба "Родина"|Родина]]“, създадено от български интелектуалци сред които били учителите Ат. Караманджуков, Тодор Петков и завършилият Пловдивската духовна семинария Петър Маринов. След 9 септември [[1944]] година „Родина“ е набедена, че е фашистка организация и дейността ѝ се прекратява, като турско-арабските имена на помаците са възстановени. Покръстването не е масов феномен, а отделни хора и семейства преминават към християнството. До насилствено покръстване не се прибягва, тъй като управляващите се страхували да не се получи същия ефект (въстание) като при покръстването от 1912-1913 година. Все пак членове на организация „Родина“ забраняват носенето на някои традиционни символи и насилствено сменят на турските и арабските имена със славянски.
 
В периода след [[1953]] година властите започват кампания срещу ролята на мюсюлманската религия сред българските помаци. Тя започва с т.нар. паспортизация, която изисква жените да бъдат снимани с открити лица и продължава с редица други мерки срещу религията. С рещениеторешението на Политбюро на ЦК на БКП от 17 ноември [[1956]] г. се предвиждат мерки за "''народностното осъзнаване на българите с мюсюлманско вероизповедание''", като се акцентира на доброволността и на необходимостта от постигане на идейна убеденост. През този период се провежда кампания по "разфереджаване", която се засилва особено след [[1959]] г. и на някои места ([[Барутин]], [[Аламовци]], [[Доспат]], [[Туховища]] и други) е насилствена. В края на 50-те и началото на 60-те години се засилват процесите на смяна на арабско-мюсюлманските имена на българите мюсюлмани с български християнски имена. Тя е предимно доброволна и обхваща главно местния елит и номенклатура, партийни членове, членове на казионни организации<ref>Груев, Михаил. Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и политическият режим (1944-1959), София 2003, с. 202-211, 236-237</ref>.
 
По време на т. нар. [[Възродителен процес]] през 70-те и 80-те, насилствено са сменени имената на всички помаци в България. Много помаци, вместо да приемат нови имена, емигрират в Турция.