Апология (диалог): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Сюжет: Структура |
|||
Ред 13:
Сократ се защитава като твърди, че първата част от обвинението е несъстоятелна, тъй като той не се занимава с изучаване на природата, а втората – защото не печели пари от преподаване. Според него, репутацията му се дължи на притежаваната от него мъдрост, която смята за постижима от всеки. За свой свидетел Сократ призовава [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]], тъй като на въпроса дали съществува по-мъдър от Сократ, оракулът е отговорил, че не съществува такъв.
Сократ разказва за
Заключението на Сократ е, че единственият мъдър е Бог, който чрез Оракула казва, че мъдростта на хората е нищожна, и всъщност няма предвид конкретно Сократ, а го използва като пример, за да покаже, че най-мъдър е този, който осъзнава, че мъдростта му не струва нищо. Сократ въприема тези изследвания като дълг към Бог, заради който е занемарил обществените и личните си дела. Обществеността е настроена срещу Сократ, тъй като неговите млади последователи започват да го имитират и да изпитват по същия начин други хора, които, на свой ред, се изпълват с омраза към Сократ и започват да отправят към него вече споменатите обвинения.
|