Апология (диалог): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Сюжет: Структура
Ред 13:
Сократ се защитава като твърди, че първата част от обвинението е несъстоятелна, тъй като той не се занимава с изучаване на природата, а втората – защото не печели пари от преподаване. Според него, репутацията му се дължи на притежаваната от него мъдрост, която смята за постижима от всеки. За свой свидетел Сократ призовава [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]], тъй като на въпроса дали съществува по-мъдър от Сократ, оракулът е отговорил, че не съществува такъв.
 
Сократ разказва за иследванетоизследването на отговора на оракула: с цел да провери истинността на твърдението, Сократ си поставя за цел да изпита различни хора – ако открие някой, който да е по-мъдър от него, ще се увери, че оракулът греши. При първото изпитание, Сократ осъзнава, че никой не знае нищо добро и красиво, но той (Сократ) е в по-добра позиция, тъй като е наясно, че не знае, докато другият не знае нищо, но си въобразява, че знае. С последващата поредица от изпитания Сократ си навлича омразата на мнозина, но продължава, тъй като смята, че е длъжен да го направи заради думите на Бога. Така той стига до извода, че най-изтъкнатите мъже са най-глупави. След като изобличава политиците, Сократ се насочва към поетите, които също смятат, че са мъдри, но според Сократ не са, тъй като не разбират смисъла на собствените си творения, следователно те създават не поради мъдростта си (каквато нямат), а поради своя гений и вдъхновение. Сократ изпитва и занаятчиите, които смятат, че след като притежават различни видове знание, притежават мъдрост, и решава, че предпочита да притежава мъдростта, отколкото техните познания.
 
Заключението на Сократ е, че единственият мъдър е Бог, който чрез Оракула казва, че мъдростта на хората е нищожна, и всъщност няма предвид конкретно Сократ, а го използва като пример, за да покаже, че най-мъдър е този, който осъзнава, че мъдростта му не струва нищо. Сократ въприема тези изследвания като дълг към Бог, заради който е занемарил обществените и личните си дела. Обществеността е настроена срещу Сократ, тъй като неговите млади последователи започват да го имитират и да изпитват по същия начин други хора, които, на свой ред, се изпълват с омраза към Сократ и започват да отправят към него вече споменатите обвинения.