Уикипедия

Залмоксис: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне: an:Zalmoxen
м самопрепратка и дребни
Ред 1:
[['''Залмоксис]]''' е, според най-древния извор -— "Историята"„Историята“ на [[Херодот]] -— полу-митичен цар и бог на тракийското племе [[гети]], които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.
 
Херодот, бащата на историята, казва, че научил от елините, които живеят по [[Хелеспонт|Хелеспонта]] (Дарданелите) и по [[Понт]]а ([[Черно море]]), че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в [[Самос]] и бил роб (или ученик) на [[Питагор]], впоследствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си доктрината на Питагор. Залмоксис пътувал из Египет и донесъл на хората от там мистичното знание за безсмъртието на душата, като ги учил че след като умрат ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.
 
Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от [[Хезихий]], лексикограф от V век от н.е., който разказва, че при завръщането си в [[Тракия]], Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.
Ред 9:
Като говори за гетите Херодот казва, „Същите тези траки стрелят с лък, нагоре към небето, срещу гръмотевицата и светкавицата, (с което) заплашват бога, като смятат, че няма друг бог освен техния.“
 
На Залмоксис, вероятно, са правили и човешки жертвоприношения. Едно описание на този ритуал намираме също в "Историята"„Историята“ на Херодот: „Пращат го по следния начин: едни от тях отредени затова, държат три копия, а други улавят пратеника до Залмоксис за ръцете и за краката, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре, прободен от тях, смятат, че богът е благосклонен; ако не умре, обвиняват пратеника, като твърдят, че бил лош човек; след тези обвинения пращат другиго; поръчките му дават, докато е още жив…“.
 
Залмоксис според [[Диодор]] е пророк и законодател, а според [[Диоген Лаерций]] един от първите философи на варварите.
 
Друг извор, от който може да се получи представа за религията на траките е диалогът „[[Хармид]]“ на [[Платон]]. В него, чрез Сократ, древният автор разказва за един от тракийските лекари на Залмоксис: "От„От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен"безсмъртен“. "А„А Залмоксис — рече ми той — нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата"душата“. Според тракийското мислене душата и тялото са неразделни.
 
== Библиография ==
* Димитър Попов, ''Богът с много имена'' (ИК „Свят"Свят — Наука), С. 1995
 
* Mircea Eliade, ''De Zalmoxis à Gengis-Khan. Études comparatives sur les religions et la folklore de la Dacie et de l'Europe orientale'', Paris 1970 (= ''Von Zalmoxis zu Dschingis-Khan'', Köln 1982)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Залмоксис“.