Фотографски филм: Разлика между версии

'''Фотографският филм''' представлява целулоидна лента, покрита със светлочувствителен материал, върху който се проектира [[образ (оптика)|изображение]]. Филмът е [[матрица]], покрита със светлочувствителни микрокристали от [[сребро|сребърен]] халогенид, които са разпръснати в полимерна среда (обикновено [[желатин]]ова). В началото, през 19 век, в практиката са се използвали [[живак|живачни]] съединения, оловен йодид, меден бромид и др.

За да се получи изображение върху филма, той се осветява за определено време. То зависи от факторите, определящи [[експозиция|експозицията]] - отвор на [[диафрагма]]та, чувствителност[[светлочувствителност]] на [[негатив]]а, [[осветеност]] на обекта. НегативаНегативът се съхранява на тъмно, за да не може светлината да въздейства на отпечатанотозапечатаното изображение, след което се поставя в проявяващ разтвор. Той най-често е воден разтвор на химически вещества: в черно-бялата фотография се използват [[глицин]], [[метол]], [[амидол]] и др. След проявянането негатива се измива, за да не може химикалите да продължат да действат върху него.