Уикипедия

Асеманиево евангелие: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+картинка
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Image:CodVatSlav3Glag158.jpg|thumb|Лист 158 от Асеманиевото евангелие]]
 
'''Асеманиево изборно евангелие''' (на [[латински език|латински]] - ''Codex Assemanianus'' или ''Evangeliarium Assemani'') е [[старобългарски език|старобългарски]] [[ръкопис]], написан на [[глаголица]]. Предполага се, че датира от втората половина на [[10 век|10]] или от [[11 век]].
или ''Evangeliarium Assemani'') е [[старобългарски език|старобългарски]] [[ръкопис]],
написан на [[глаголица]]. Предполага се, че датира от втората половина на [[10 век|10]] или от
[[11 век]].
 
Открит е през [[1736]] г. в [[Йерусалим]] от началника на ватиканската библиотека [[Йосиф Асеманий]], който издирва тук старинни ръкописи. Асеманий пренася [[евангелие]]то във [[Ватикана]], където се съхранява понастоящем. Наречено е „Асеманиево“ в негова чест.
[[Йосиф Асеманий]], който издирва тук старинни ръкописи. Асеманий пренася [[евангелие]]то
във [[Ватикана]], където се съхранява понастоящем. Наречено е „Асеманиево“ в негова чест.
 
Ръкописът се състои от 158 [[пергамент]]ови листа. Включва подбрани евангелски текстове, което го причислява към типа на изборните евангелия. Между тях са поместени календарни бележки за източноправославните християнски празници, придаващи му характер на [[менелогий]] (месесловец). Сред светците чиято дата на поменуване е отбелязана са [[Константин-Кирил Философ|Кирил]], [[Методий]] и [[Климент Охридски]]. Ръкописът включва многобройни бележки на [[кирилица]].
Ръкописът се състои от 158 [[пергамент]]ови листа. Включва подбрани евангелски текстове,
което го причислява към типа на изборните евангелия. Между тях са поместени календарни
бележки за източноправославните християнски празници, придаващи му характер на [[менелогий]]
(месесловец). Сред светците чиято дата на поменуване е отбелязана са [[Константин-Кирил Философ|Кирил]],
[[Методий]] и [[Климент Охридски]]. Ръкописът включва многобройни бележки на [[кирилица]].
 
''„Асеманиевото евангелие“'' се отличава сред другите глаголически ръкописи с по-богатата си художествена украса. Основният ѝ елемент са преплитащите се ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. Растителната украса е слабо застъпена и се състои главно от месести листа. Някой [[заглавка|заглавки]] включват [[тератология|тератологични]] елементи: глава на [[влечуго]] от чиято уста излиза тялото на [[буква]]та.
си художествена украса. Основният ѝ елемент са преплитащите се ленти, образуващи кръгове и
други геометрични мотиви. Растителната украса е слабо застъпена и се състои главно от месести
листа. Някой [[заглавка|заглавки]] включват [[тератология|тератологични]] елементи: глава на
[[влечуго]] от чиято уста излиза тялото на [[буква]]та.
 
== Издания ==
 
* [[1865]] - Издание на Франьо Рачки (Franjo Rački) в [[Загреб]], с глаголически букви. Включва обширна статия на [[Ватрослав Ягич]], разглеждаща особеностите на ръкописа.
Включва обширна статия на [[Ватрослав Ягич]], разглеждаща особеностите на ръкописа.
* [[1878]] - Издание на Dr. Ivan Črnčiċ в [[Рим]], с латински букви.
* [[1929]] - Първи том на монументалният труд на чешките учени Йозеф Вайс (Josef Vajs) и Йозеф Курц (Josef Kurz), издаден в [[Прага]]. Включва фотографии на всички страници от ''„Асеманиевото евангелие“''.
(Josef Kurz), издаден в [[Прага]]. Включва фотографии на всички страници от ''„Асеманиевото евангелие“''.
* [[1955]] - Втори том на Йозеф Вайс и Йозеф Курц, Прага. Съдържа кирилска [[транскрибция]] на евангелието.
 
== Източници ==
 
* „Старобългарски език. Текстове и речник“ - Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство "Наука и изкуство", София, 1976 г.
"Наука и изкуство", София, 1976 г.
* „Старобългарско изкуство“, Том І, Никола Мавродинов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1959 г.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Асеманиево_евангелие“.